Вергов, Карамазов и Бахаров дадоха специално интервю преди голямото лятно турне, което стартира в Панагюрище

Панагюрище първи в България посреща голямото лятно турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“ – продуцентската компания на  Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров. Тримата актьори дадоха специално интервю за читателите на Oborishte.bg броени дни преди да представят на сцената на Театър Дом-паметник комедията „Спанак с картофи“ на Золтан Егреши. Представлението е на 31 май от 19 часа.

Голямото лятно турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“ започва от Панагюрище и със сигурност ще усмихнете деня на публиката, а защо избрахте нашия град?

Захари Бахаров: Започваме с Панагюрище, защото е сравнително близо до София. Прощъпулникът на турнето ще е във вашия град. Стискайте палци.
Юлиан Вергов: Тук се е състояло първото българско Велико народно събрание, значи от тук трябва да започне и първото българско турне на Три Беарс.
Владо Карамазов: От много време искаме да играем в Панагюрище, но нещо все не се получава. Този път си казахме, че първо ще се обадим там. И този път просто имахме късмет и гостуването в Панагюрище се осъществи. Радваме се много, че турнето ще започне от този красив български град пълен с толкова много история.

Бихте ли споделили каква е рецептата за „Спанак с картофи“, какво се крие зад кулинарния привкус в заглавието и каква е ролята на футбола в цялата тази работа?

Захари Бахаров: На петата минута от представлението ще разберете какво се крие зад „спанак с картофи“.
Юлиан Вергов: Любовта на мъжа минава през стомаха. Футболът е страст или професия. И в двата случая е пълно с интриги.
Владо Карамазов: Спанак с картофи е ястие, любимо на един от съдиите. Защо му е любимо и защо е толкова важно, ще разберат хората, които гледат спектакъла. Футболът събира тримата герои в една съдийска съблекалня. Но тези хора са се набъркали в сложни житейски взаимоотношения, в дъното на които е жена на име Марияна. Толкова мога да кажа. Ако издам повече, няма да е интересно на публиката.

Защо решихте да създадете своя собствена продуцентска къща? Какво е да си от страната на продуцента? Не отнема ли това от творческия заряд на актьора?

Захари Бахаров: Отнема, разбира се, но пък усещането, че контролираш нещата и правиш точно това, което искаш, без да се съобразяваш с никого, е много зареждащо.
Юлиан Вергов: За да можем да правим това, което харесваме, с хората, които харесваме и както харесваме. От страната на продуцента е тежко, в много от случаите се изисква дори физически труд, но не си позволяваме да допускаме компромис с качеството.
Владо Карамазов: Решихме да създадем собствена продуцентска компания, защото искаме да създаваме продукции, по начина по който ние искаме да работим само с близки хора и приятели. Убедени сме, че когато нещото е направено с любов и ентусиазъм, когато духът е приятелски и позитивен, това се отразява на крайния резултат и публиката го усеща. Това е своеобразна формула за успех. В театрите, в трупите на които сме били актьори около 15 години, подобно нещо се постига много трудно. Когато си от другата страна – страната на продуцента, виждаш неща, за които не си предполагал, че съществуват. Като си само актьор, освен за ролята за друго не мислиш. Даваш си сметка за много неща, например колко трудно се организира подобно турне. Попадаш в дълбоките води и започваш да се учиш. По този начин ние си отвоювахме нашата независимост. Това за мен е най-голямото постижение. Творческия заряд на актьора си е творчески заряд. Той не може толкова лесно да се пребори. Това си е природа. Бих казал, че актьорската професия доста ни помага в продуцентството. След 15 години в театъра, настъпи моментът за промяна и нови предизвикателства. Ако не бяхме станали продуценти, сега това турне нямаше да го има.

Импровизирате ли повече на сцената, когато играете с приятели? 

Захари Бахаров: От време на време се получават доста смешни неща.
Юлиан Вергов:  Импровизациите на сцената са само в краен случай.
Владо Карамазов: Когато си с приятели на сцената и с хора, с които си от 20 години заедно, е много лесно и приятно. Лесно можем да се разсмеем, да си направим някой номер, да се провокираме. Когато си с приятели на сцената се чувстваш спокоен, в сигурни ръце и знаеш, че ако стане гаф, те винаги ще те измъкнат. Това е малко пристрастяващо и когато играеш с колеги, с които не са ти толкова близък, усещаш разликата.

Компромис ли е за актьора да се занимава и с телевизия?

Захари Бахаров: Не, разбира се. Ако си вършиш работата добре!
Юлиан Вергов: Никога не допускаме компромиси в нивото ни на представяне.
Владо Карамазов: Според мен – не. Телевизията е част от нашата работа. Има много примери както у нас, така и в чужбина. Големи актьори, които водят предавания, играят в сериали и т.н. Едно време нима не сме гледали по телевизията Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Татяна Лолова, Тодор Колев? Телевизията не е компромис, а е част от професията.

Доколко всеки от образите, които някога сте играли, остава следа у вас? 

Захари Бахаров: Образите си отиват заедно с аплодисментите.
Юлиан Вергов: Винаги остават спомен в нас.
Владо Карамазов: Понякога наистина остават неща от образа, като пример, като текст, като съвет за живота. Понякога в дадена ситуация ми изниква текст от дадена роля и си казвам, а ето сега съм като този герой. Или понякога си мисля, че искам да направя нещо като друг герой, който съм играл. Малко е шизофренно, но това е да си актьор.

Къде има повече театър –  на сцената или в живота?

Захари Бахаров: Целият свят е сцена, както е казал човекът.
Юлиан Вергов: Театърът е само на сцената.
Владо Карамазов: И в живота има доста театър. Политиците са страхотни актьори. Понякога като ги гледам, им завиждам. Лъжат много убедително. А това като актьорска задача не е лесно. Адски са убедителни и органични.

От какво има нужда българският театър?

Захари Бахаров: От хора. И от едната, и от другата страна.
Юлиан Вергов: Любов и реклама.
Владо Карамазов: От млади хора, които да застанат на ръководни позиции. Да влеят нов дух и сила в театъра. Да следват и наблюдават световните примери в тази област. Мисля, че това скоро ще стане.

Публиката очаква да види…, Актьорът не само…, Театърът е… – как ще довършете изреченията?

Захари Бахаров: Публиката очаква да види… нещо специално.
Актьорът не само… моли да не правите снимки по време на спектакъла
Театърът е… това специално нещо.
Юлиан Вергов: Публиката очаква да види… „Спанак с картофи“, а ще види много повече.
Актьорът не само… играе на сцената, а истински преживява героя си. Не му пречете с фотографиране и звънене на телефони.
Театърът е… история, случваща се в момента пред очите ви.
Владо Карамазов: Публиката очаква да види… хубава,смешна и интересна история.
Актьорът не само… е актьор.
Театърът е… живият контакт с публиката.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn