На 25 март православната църква чества празника Благовещение (блага вест).  Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука.Празникът е утвърден от Православната църква през VIIвек.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

На този ден пробиват ушите на малките момичета. Дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март. Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.

Oborishte.bg

Сподели с приятели