Бончевци отбелязаха 185 години от рождението на своя патрон /видео/

185 години от рождението на бележития учен Нешо Бончев отбеляза днес, 14 януари панагюрското училище, носещо името на първия професионален литературен критик на България.

На поклонение пред бюст-паметника на своя патрон в градския парк, пристигнаха ученици и техните преподаватели от СУ „Нешо Бончев“, предвождани от школското знаме.

Иванка Тодева, учител в СУ „Нешо Бончев“, произнесе думи на почит за видния панагюрец, а ученици от 8 „в“ клас припомниха моменти от житейски път на патрона на своето училище. Дълбоко вярвам, че сред нас, учители и обществници в град Панагюрище и днес има хора, които могат да удивляват, да вдъхновяват, да окриляват, да формират добродетели, такъв, какъвто е бил и Нешо Бончев“, каза в заключение Тодева.

В знак на признателност към делото на именития панагюрец бяха поднесени венци и цветя от името на кмета на община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД, Исторически музей -Панагюрище, много ученици, признателни граждани.

По традиция цветя бяха поднесени и на бюст-паметника на съратника на Нешо Бончев проф. Марин Дринов.

Нешо Бончев е роден в Панагюрище в семейството на Бончо Бояджията и Лула Арбалиева.
Най-авторитетният български литературен критик през Възраждането, поставил на научни основи естетическото отношение на литературното творчество. Завършва местното класно училище и една година е взаимен учител. Две десетилетия живее в Русия. Възпитаник е на Киевската Духовна семинария, а през 1866 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Преподава старогръцки език в московски гимназии. С ентусиазъм подпомага Марин Дринов при създаването на Българското книжовно дружество, става негов дописен член и е сред основните автори на „Периодическо списание”. Превежда „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол. Събира народни песни и част от тях предоставя за Сборника на братя Миладинови.
Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество. През 1874 година се разболява от туберкулоза и болестта не му позволява да се включи в революционните освободителни борби.
Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.
Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда. Умира в Москва дни преди Освобождението.

Още снимки от събитието може да видите на фейсбук страницата на Медиен център „Оборище“.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn