179 години от рождението на първия български литературен критик, просветител, философ, филолог, полиглот, фолклорист, журналист и педагог Нешо Бончев бяха отбелязани тържествено днес, 15 януари, в градския парк.

На поклонение пред бюст-паметника на своя патрон, пристигнаха ученици и техните преподаватели от Средно училище „Нешо Бончев“. Честването уважиха председателят на Общински съвет Христо Калоянов, заместник-кметът „Хуманитарни дейности“  Галина Матанова, директорът на Исторически музей-Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов, представители на Центъра за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище.

За живота и делото на Нешо Бончев разказаха Георги Писков – преподавател по история в Средно училище „Нешо Бончев“ и учениците Рада Порязова, Цветелина Шопова. Стоян Иванов изпълни стихотворението на Атанас Далчев „Към родината”.

„От всички критици най-великият, най-безгрешният и най-гениалният е времето. Италианците наричат Данте, Петрарка и Бокачо трите фонтана на италианския дух. С основание можем да определим Нешо Бончев и Марин Дринов като два от фонтаните на панагюрския и българския национален дух през Възраждането.  Всяко поколение има право да добавя нещо към своите харизматични личности. Трябва да го правим винаги, когато имаме възможност”, каза Писков.

В знак на признателност към делото на именития панагюрец бяха поднесени венци и цветя. По традиция цветя бяха поднесени и на бюст-паметника на съратника на Нешо Бончев проф. Марин Дринов.

Нешо Бончев е роден в Панагюрище в семейството на Бончо Бояджията и Лула Арбалиева.
Най-авторитетният български литературен критик през Възраждането, поставил на научни основи естетическото отношение на литературното творчество. Завършва местното класно училище и една година е взаимен учител.Две десетилетия живее в Русия. Възпитаник е на Киевската Духовна семинария, а през 1866 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Преподава старогръцки език в московски гимназии.С ентусиазъм подпомага Марин Дринов при създаването на Българското книжовно дружество, става негов дописен член и е сред основните автори на „Периодическо списание”. Превежда „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булга“ на Гогол. Събира народни песни и част от тях предоставя за Сборника на братя Миладинови.
Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество. През 1874 година се разболява от туберкулоза и болестта не му позволява да се включи в революционните освободителни борби.
Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.
Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда. Умира в Москва дни преди Освобождението.

Oborishte.bg

Сподели с приятели