Председателят на Народното събрание на Република България  Росен Желязков участва във всенародното поклонение – събор в местността Оборище по повод 147–ата годишнина от Априлското въстание. Официалните гости на тържествата бяха посрещнати от кмета на община Панагюрище Никола Белишки и заместник-кмета Галина Матанова.

По традиция на 2 май стотици се стекоха в историческата местност Оборище, за да почетат  паметта на героите от Април 1876. Прозвуча химна на Република България.

Отслужен бе тържествен молебен-водосвет от  Негово Високоблагоговейнство Ставрофорен иконом Атанас Манолов и духовници от Панагюрска духовна околия.

С минута мълчание и сведени глави присъстващите почетоха паметта на загиналите за свободата на България.

Слово произнесе председателят на Общински съвет-Панагюрище Христо Калоянов.

„Всяка една държава има своите святи места, откъдето тръгва нейното начало, тръгва нейното бъдеще и където се събират националните ѝ въжделения за независимост, мощ и благоденствие. Повечето такива места за разкошни дворци и бляскави тронни зали. Единствено България поставя своето начало сред столетните букви на Средна Гора, където свидетел на това свещено тайнство, наречено Първото Велико Народно събрание, е единствено Господ. Това наистина е тайнство и свещенодействие, защото събира в едно страстта на сърцата, вярата в Господ и онзи неутолим стремеж към свобода, който може да живее само у най-силните, най-достойните, най-чистите. Това събрание е едно от най-могъщите и най-разтърсващите послания, която самодоволна тогава Европа е получавала.

От това благословено място тръгва категоричната заявка на един народ, че има готовността, има потенциала и най-важното – политическата култура да гради сам своето бъдеще, по начин демократичен и цивилизован. Идва заявката, че тук на Балканите, се възражда една нация, чийто принос към световната цивилизация не може да бъде забравен, не може да бъде подминат и отречен. Европа не може да бъде сляпа, глуха и безразлична. Защото викът на свобода и национална независимост идва от силата на смразяващата сетивата клетва, сякаш събрала в себе си цялата мощ и на непобедимите Аспарух и Симеон, Калоян и Иван Асен. Но събранието поразява не само със своята емоционална сила, но и с дълбокото си съдържателно послание. Оказва се, че тези земеделци, търговци, занаятчии, учители, свещеници са възпитали в себе си такова чувство за политическа мяра и обществена отговорност, което е на висотата на демократичните ценности и стандарти, по които се управляват най-успелите общества в края на 19-ти век.

Логичен е въпросът как именно тези хора са способни на това да работят по всички тези правила на парламентаризма и да дават визия и смисъл на една бъдеща велика държава? Отговорът е в това, че те са съхранили онази граничеща със святост човещина, която по естествен начин създава справедливост и обединява сърцето и разума. Отговорът е в онази вяра в Господ и придържане към християнските ценности, които водят човешкия дух към висотите на добротворството и свободата. И не на последно място – това са тогавашните лидери на нацията, които имат самочувствието и доверието на останалите, които могат да увличат и вдъхновяват, да сочат пътя и начина. Не случайно великият летописец Захари Стоянов ги нарича „ангели“ и тази единствена дума сякаш дава най-точното и всеобхватно определение за славните оборищенци. И днес тези ангели са над нас, за да ни пазят от грешки, да ни напътстват и водят. Винаги на днешния ден ние сме тук и за среща с тях, за да бъдем духом заедно с най-истинските родолюбци и най-чистите българи.

Но дали този час е достатъчен на фона на ежедневните ежби и скандали, на фона на интригите и яростта, с която си причиняваме болка и създаваме омраза. Затова моя призив е – нека всеки ден бъдем мислено тук, нека за няколко минутки всеки ден бъдем в нашето Оборище – за да запазим в отношенията си поне частичка от чистотата, мъдростта и величието на тези, чиито имена са изписани на този скромен паметник.

Нека пребъде славата им. Поклон пред паметта им. “, каза в обръщението си председателят на местния парламент.

Слово произнесе и председателят на Народното събрание на Република България Росен Желязков.

„Длъжни сме да пазим спомена за делегатите на събранието в „Оборище“, защото те вземат тежкото решение за обявяване на всенародно въстание”, каза г-н Жеалязков. „Днес сме в светилището на нашата национална памет, което не е съградено като храм, а куполът му е синевата над нас, стените са вековни буки, които са дело на божествената природа, и тук усещаме онова, което ни кара да се смирим, защото сме толкова обикновени в сравнение с героите, чиито имена са изписани на паметника“, отбеляза председателят на Народното събрание и подчерта, че народните представители не са просто избраници, а трябва да носят отговорност и да изпълняват заръките на тези, които са ги проводили на отговорното място. „Апостолите и делегатите, които Захари Стоянов нарича „ангели“, идват тук с ясната задача на революционните комитети да направят нужното дело за свободата на народа, водени от любов към отечеството, тази любов трябва да ни обединява, защото отговорността ни е огромна към отечеството и към народа. “ , заяви г-н Желязков.

Дълбоката всенародна признателност към великата саможертва и безсмъртния подвиг на Априлци в името на свободата и Отечеството бяха почетени с поднасяне на венци и цветя пред скромния белокаменен  паметник  от политици, партии, общественици, организации, фирми и граждани.

Тържествената програма за отбелязване на 147 години Априлска епопея продължи с народно веселие пред хижа „Оборище“ под звуците на гайда, с участието на българския народен певец Николай Славеев.

Присъстващите се насладиха и на майсторските изпълнения на танцьорите от танцова формация „Пловдивъ“, които радваха публиката с български народни танци –  част от бита на народа ни и отражение на несломимия негов дух и характер.

Още снимки от събитието може да видите на фейсбук страницата на Медиен център „Оборище“.

Oborishte.bg

Сподели с приятели