В Баня ще отдадат почит на една от най-запомнящите се фигури на Априлското въстание – Поп Груйо Бански
Заупокойна панихида за легендарния Поп Груйо Тренчев-Бански ще бъде отслужена на 17 ноември от 10 часа на гробищния парк в село Баня. Организатор на събитието е местното Народно читалище „Пробуда-1872“. Една от най-запомнящите се фигури на Априлското въстание е именно поп Груйо – наричан и останал в народната памет като Поп Груйо Бански.
Като трето момче в семейството на Тренчо и Стана, през 1836 г. се ражда малкият Григор, наричан от всички Груйо – име, което му остава за цял живот. През 1858 г. се жени за Нейка Мутева, като в годините след това имат пет дъщери, три от които умират скоро след раждането им. През 1863 г. остава вдовец с две невръстни деца на ръце – Димитра и Анна. През същата година поп Груйо се връща в Баня като свещеник, като енорията му включва и съседното село Мечка. Така младият мъж трябва да се грижи за двете си деца, да служи в двете села, да бъде учител, да участва и в обществените дела.
Важен момент в живота на свещеника е срещата му с Левски, който посещава Баня при обиколките си – поп Груйо става член на комитета в родното си село и посвещава живота си на делото на българското освобождение. След смъртта на Левски комитетът не е активен чак до февруари 1876 г., когато на 8 февруари Бенковски посетил Баня, за да основе нов комитет. За негов председател единодушно е избран поп Груйо. Попът става един от близките съратници на Бенковски. Къщата на свещеника се превръща в място за срещи на комитети, а дъщерите му започват да подготвят фишеци за бъдещото въстание. На 25 март свещеникът заклева панагюрци, а на 31 март поп Груйо подвежда под клетва мъжете в село Мечка, които след негова пламенна реч до един се заклеват да служат на делото на въстанието.
Един от паметните моменти в живота на поборника е събранието в Оборище.
Поп Груйо заклева всички пристъстващи, а великият момент ни предава Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“: „Щом се появиха емблемите на християнското величие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство.“
На 17 ноември 1908 г., на 72-годишна възраст тихо угасва свещеник Груйо Тренчов – заклел делегатите на Оборище, революционер и свещеник. По негово желание е погребан в гробищата, а не в двора на църквата, както му се полага.
Oborishte.bg