На 24 октомври в село Оборище ще бъде почетена 194-годишнината от рождението на Димитър Кокльов  с поднасяне на цветя пред паметника му. Събитието е  от 16.30 часа. Димитър Кокьов е една от най-колоритните личности от Априлското въстание. Именно той избира мястото на Оборищенското събрание през славния Април 1876 година, вдигнало на бунт срещу поробителя българския народ.

„Димитър е роден на 25 октомври 1830 г. в Мечка в семейството на Павел Кокльов. От дете работел с баща си по нивите или тичал след добитъка. А в студените зимни вечери слушал край огнището разказите за безчинствата на поробителите и за подвизите на хайдут Новак, Балчо войвода от Поибрене, разказва в книгата си „Робувах, наробувах се…!“ Никола Коклев, негов правнук.
Кокльо израснал здравеняк, пъргав и непокорен. „Среден на ръст и с руси очи, дълбочината на които не можел да измери и най-добрият психолог“, описал го Стоян Костурков в „Заклинанието на с. Мечка“. Имал правилни, но остри черти и широки плещи. Мустаци възчерни и остри, вежди – широки и надвесени като стряха над селска къща.
Бил чуден певец – наследил таланта на майка си. Научил от нея много песни, разказващи за злочестата съдба на поробения народ. Овладял до съвършенство гайдата, заради което съселяните му го нарекли Гайдарджията. Мълвата за майсторството му се носела от уста на уста и дори околийският началник на Панагюрище го поканил да весели гостите на сватбата му. Присъстващите по-късно разказвали, че Кокльо изпълнил триста песни, без да повтори нито една.
Любознателен и амбициозен, сам се научил да чете, без да може да пише. Подписвал само името си – Димитър Павлов. Вероятно за тези умения му помогнал поп Груйо Бански, в чиято енория се числяло село Мечка.
Изкарал три години гурбет като овчар по чуждите земи. Със спечелените пари купил воденици. Няколко години по-късно се прочул като специалист по строежа им.
В началото на февруари 1876 г. в село Мечка висок рус мъж запитал за Кокльовата къща. Непознатият, представил се за търговец на добитък, бил Георги Бенковски. Дошъл да спечели този буден, трудолюбив и уважаван от съселяните си мъж за готвещото се въстание. Без да се колебае, Кокльов пожелал да вземе участие в опасното дело. Бенковски го изгледал от горе до долу и му казал: „Лесно се палят хорските къщи и се колят чуждите хора, ами ако се наложи, твоите деца ще изколиш ли?“. „Войводо, имам шест деца, ако ми заповядаш, ще ги изправя тука пред теб и за вярата Христова ще ги надроба“, отговорил Кокльо. Седмица по-късно в дома му бил основан местният революционен комитет. Без да губят време, членовете му започнали трескава подготовка на населението за близкото въстание. Известно е, че Димитър Кокльов продал воденицата си при р. Тополница, която изхранвала многобройното му семейство, за да купи барут. А на 31 март – Велика Сряда, мечани положили клетва.
Когато работите по подготовката на въстанието напреднали, Бенковски се замислил за място, където да се съберат представителите на комитетите от всички селища на Четвърти революционен окръг, за да обсъдят по-нататъшните действия. Рано сутринта Кокльо взел ловджийската си пушка и тръгнал из района. За три-четири дена огледал много потайни кътчета и накрая се спрял на местността Оборище. На това място на 15 април било открито първото Велико народно събрание.
Само няколко дни по-късно въстанието избухнало. По нареждане на войводата Кокльов незабавно събрал комитета и заръчал да подготвят оръжията, а 25 бунтовници от Мечка тръгнали с Бенковски за Мухово. Въстаниците продължили към Лесичово, а след това към Юруците (Боримечково) и Елшица. Последните слънчеви лъчи угасвали, когато наближили Панагюрище. В ранната утрин на 22 април 1876 г. над бунтовния град тържествено проехтял звънът на черковните камбани. Предстояло освещаването на главното знаме. След тържествения обред Бенковски произнесъл пламенна реч. Той предложил да се сформира чета, която да обикаля въстаническите пунктове и да поддържа духа и вярата в победата. Верен на клетвата, Кокльо без колебание преминал в редиците на стотината най-юначни и решителни мъже. Така Хвърковатата чета полетяла към Петрич. Тревожни вести обаче идвали от Еледжик. На 25 април – неделя, дошли пратеници, които съобщили, че откъм Ихтиман противникът съсредоточава многобройна редовна войска и башибозук. Налагало се четата да тръгне час по-скоро натам. Присъствието на войводата и хората му възвърнали куража и вдигнали духа на легендарния връх. Но скоро научили за падането на Клисура и Петрич и за жестокото отмъщение на поробителите.
На 30 април, далеч на североизток от Еледжик, кълба от тъмносив дим се издигали към мрачното сиво небе. Нямало никакво съмнение – столицата на въстанието горяла. Когато изгладнелите и изморени бунтовници от Хвърковатата чета стигнали Панагюрище, пред очите им се разкрила печалната и страшна картина на погрома.
По решение на Бенковски Коклев се върнал у дома. Месеци по-късно в Мечка ненадейно дошли турски аскери да заловят Кокльо. Предупреден от жена си, той си направил колиба в гората, където се укривал повече от три месеца. Крепяла го вярата, че руските освободители няма да се забавят. В последните дни на 1877 г. самотният бунтовник видял многобройна турска войска. Разбрал, че руснаците са наблизо, а башибозукът отстъпва. В това време от заснежените окопи северно от Мечка бойците на генерал Дандевил водили тежки боеве. Едва дочакал да разсъмне, за да тръгне натам. Три залпа хвърляли към него отстъпващите турски войски, всеки път Кокльо падал като покосен. Най-накрая стигнал до руснаците. Първите войници, които го видели, насочили щиковете си към него. Тъй като не знаел руски, той започнал да се кръсти и да чете „Отче наш“. Разбрали, че е свой, войниците го запитали: „Братушка, табачку есть?“. За пръв път в живота си съжалил, че не пуши.
След освобождението Кокльо се отдал на мирен и спокоен живот, а от Панагюрско продължили да го търсят за строеж на воденици. Починал на 25 декември 1919 г.
Заради избраното от Коклев място за Великото събрание на апостолите през 1951 година родното му село Мечка  е преименувано на Оборище.

По книгата „Робувах, наробувах се…!“ на Никола Коклев.

Oborishte.bg

Сподели с приятели