Да бе театър – актьорите ще го изиграят, публиката ще го изгледа и ще ръкопляска. След като завесите паднат, декорът ще се махне от сцената и тя ще остане чиста. А то не било представление, въпреки че действието се развива пак на територията на театъра – панагюрският Театър Дом-паметник. От години пространството около аварийния изход на сградата е залято от мръсотия. Буквално „театър” означа място за зрелища, ама такива ли точно да са те?

  „Има нещо гнило в този век на   надеждата“, казва признатият драматург Хайнер Мюлер през миналия век. Има ли значение обаче векът, в който живеем и каква да е надеждата, когато някой целенасочено и безнаказано може да си позволи да уринира на стената на театъра. И не само.

И ако на сцената театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, куклен театър, пантомима, то извън нея вариантите са много повече. Театралният сценарий повелява в основата на драматичното действие да стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Ако приемем, че наглото, вандалско държане е в основата на тази грозна гледка, то кой, какво и как ще провокира размисъл и съвест у подобни нечистоплътни хора? Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Да се надяваме, че рязък емоционален преход ще завладее и тези, които оскверняват панагюрския театър.

Oborishte.bg

Сподели с приятели