Джо Лин Търнър: „Надявам се феновете в Панагюрище да са готови за рок, защото аз ще доведа рока до тях“

Само няколко дни остават до срещата на жителите и гостите на община Панагюрище с роклегендата Джо Лин Търнър. Концертът на световноизвестния изпълнител е кулминацията в празничното отбелязване на Деня на миньора и 50-годишния юбилей на „Асарел-Медет“ АД на 29 август. Ето какво споделя Джо Лин Търнър  в специално интервю пред организаторите на събитието, малко преди да го видим на живо на сцената в Панагюрски колонии.
– Как създавате музиката си, какво Ви вдъхновява?

Много неща са вдъхновяващи. Животът като цяло е такъв! Пишем за това, което преживяваме, за това, което ни движи. Винаги има нещо или някой, който си има история. И аз обичам да пиша за духовната страна на живота, вътрешния живот, мечти, фантазии, необяснимото. Много е интересно за мен.

Лесно ли се работи с музиканти като Ричи Блекмор, Ингви Малмстийн, Николо Коцев, Глен Хюз?

Понякога. Може да бъде трудно с всички. Те имат силни характери и идеи. Но аз вярвам, че ако се уважаваме един друг и сме готови да даваме и вземаме, то тогава може да имаме работни взаимоотношения. Аз всъщност харесвам много талантливите трудни хора. Те имат визия и искат тя да бъде разглеждана по време на работния процес. Мога напълно да разбера този принцип. Не харесвам бездарните арогантни трудни хора.

С риск да Ви досадим ще Ви зададем въпроса, който Ви се задава може би във всяко интервю напоследък. Ще има ли реюниън на „Рейнбоу“?

Ами, исках истински автентичен реюниън на „Рейнбоу“ – с бившите членове, за да изпълним песни от всяка ера на „Рейнбоу“, за да покажем уважение към наследството и историята на „Рейнбоу“ и лоялните фенове, които имаме. Те заслужават този респект. Това, което не искам, е някоя „кавър“ банда на „Рейнбоу“. Нещо, което е само за бързи пари. Мисля, че ще е обида към това, което беше бандата. Бандата имаше интегритет в своята дълга история. Може да харесате една линия на „Рейнбоу“ повече отколкото друга, но групата винаги е имала автентичност и да излезе с нещо по-малко е просто смешно. „Over The Rainbow” беше истинска почит към наследството. Всички – бивши членове, които в действителност са свирили в бандата в един или друг момент – и разбира се Юрген Блекмор, синът на Ричи, това беше семейство, истинската кръв на Блекмор – няма проблем с това. Бих казал, че това е единственият начин, по който бих искал да направя реюниън – истински, честен, реален, всички ние заслужаваме това!

Можете ли да ни кажете някоя интересна история зад създаването на една от вашите песни или звукозаписни сесии?

“Stone Cold” е велика. Бяхме в Morin Heights, извън Монреал, в средата на зимата – студено и снежно. Живеехме в къща на езеро, близо до студиото. Всъщност можеше да се ходи по малкото езеро до студиото от другата страна. Така че Роджър Гловър и аз решихме да направим точно това една нощ. Но стигнахме до половината път и ледът започна да пука. Беше малко по-топло този ден и предполагам, че ледът се е стопил достатъчно, за да поддаде. Знаехме, че трябва да легнем по корем и да изпълзим обратно до брега близо до къщата. Стигнахме до студиото и започнахме да записваме „Stone Cold”. Точно тогава изригна огромна буря – вятър, сняг, лед, и аз в студиото запях. Така че всички импровизации в края на песента бяха породени от момента. Излишно е да казвам, че песента стана много добре и ние винаги си спомняме за ситуацията. Наистина „Stone Cold”.

– Вашите фенове Ви очакват с голямо нетърпение. Можете ли да кажете няколко думи за тези, за които е започнало обратното броене до концерта Ви на Панагюрски колонии?

Много се вълнувам да участвам в това шоу! Никога не съм бил в Панагюрище и искам да се запозная с феновете и там. Надявам се да са готови за рок, защото аз ще доведа рока до тях. Много благодаря и ще се видим скоро!

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn