На 25.10.2024 г. Дидка Гемиджиева – „Творец на панагюрище” – навърши 82 години. Пред роднини, колеги, приятели и членове на Лайънс клуб тя представи четвъртата книга от поредицата „По панагюрски”, разкриваща нравите на миналия век чрез богатството на панагюрския говор.

Автентичността на диалектизмите се откроява в речта на главната героиня Мате Дуда, която разказва задушевно за сем. Дудови. Авторката се превъплъщава в образа на майка си Магдалена Маринова Дудова, по мъж Бозаджиева, живяла 90 години през миналия век, и така народния говор и епохата стават по-достоверни и близки до съвременния читател.

Семейство Дудови чрез роднински връзки се родее със семейства Гарноеве, Футекови, Бозаджиеви, Станчеви, Узунови, Бучаклиеви, Белнееви, Байрякови, Гемиджиеви, Калпакови и Чамови – все панагюрски родове с дългогодишна история. Но вместо да поднесе на читателите сухи данни за родословното дърво, писателката в къси разкази съживява комичното и трагичното в човешкото ежедневие на панагюрци от миналия век. В говора на баба Уча, баба Дида, Динко и Мате Дуда, Цвета и Лушка, Марин, Стоян и Никола звучи оригиналността на диалектните думи, позабравени от сегашните панагюрци.

Героите, разкриващи душевните си преживявания, носят типичните за панагюреца черти на характера – честност, упоритост, устойчивост, трудолюбие, патриотизъм, човеколюбие.

И този път Гемиджиева остава вярна на чувството си за хумор и неугасващата си любов към незабравимия за панагюрци автор на „История на Панагюрище” Георги Иванов Гемиджиев. Пренебрегвайки митарствата по лекарски кабинети и болници, писателка се радва на успешното си изцеление и предпочита да говори за вечната любов и вярното приятелство.

Открехвайки тайната за бъдещата си книга, поетесата прочете пред своите почитатели в ресторант „Орфей” на сем. Симеонови нови стихотворения.

Така, дори и на стари години, Дида Гемиджиева вярва в своето житейско и творческо дълголетие. Да й пожелаем крепко здраве в очакване на новите й книги. На добър час на четвъртата книга от поредицата сборници с разкази „ По панагюрски”!

ОКТОМВРИ

Умислена есен за минало лято

приседна на прага до мен.

Високо в небето отлитащо ято

изпратих след морния ден.

Отблясък от залеза гали земята

сред лунната сребърна нощ.

Луната венчални воали размята

и шарен невестински пош.

Прогонва мяукане вмиг тишината.

Пролайва и куче в нощта.

До мене клечи и шепти самотата,

споделяща тайни неща.

Потоци от лунните струи разсичат

надземния звезден простор.

Тъгувам по тебе и тъй те обичам!

Октомври е в нашия двор.

25.Х.2024 г.

Дида Гемиджиева

ПРИЯТЕЛЯТ

Обичаш го даже когато в живота

препъне се лошо и падне сломен.

Подпираш го с рамо и теглиш хомота.

И той ще направи така някой ден.

Приятелят верен до края на дните

макар и далече е винаги с теб.

Добре го познаваш. До теб е в бедите,

попаднеш ли в мътен зловонен въртеп.

Пари не купуват семейно огнище,

хвалбите ласкаят с нетрайна любов.

Приятелят само дори в пепелище

и в огън да влезе за теб е готов.

Плетем си живота с възможности – нишки

и пишем съдбата си с шевове – шанс.

Далече от бедност с “духовните мишки”!

Богати ни прави приятел до нас.

25.Х.2024 г.

Дида Гемиджиева

Oborishte.bg

Сподели с приятели