Излезе от печат 27-мата самостоятелна книга на панагюрската писателка и поетеса Дида Гемиджиева – „Сама в Прага“. Авторката е посветила книгата на снаха си Ева Коваржова, родена в Чешке Будейовица, и внучката на своята племенница Магдалина Матанова – Ема, родена в Прага. „Да им свети песен!“, това е пожеланието, отправено към тях от Дида Гемиджиева.

Ето какво сподели за “Oborishte.bg” авторката за новата си книга: „ Действието в досегашните ми книги се развива в Панагюрище, моето родно място и гордост. В детските приказки и разкази го наричам Панагора. Използвах гръцките думи пан /всичко/ и агора /площад, тържище/, което ще рече панагюр. Реката ни Луда Яна нарейох Луда Речка, защото яна значи река. Исках да засиля интереса на панагюрци към етимологията на наименованията, свързани с града ни и околностите му Лисец, Братия, Пряслопа, Белотруп, Чернич, Илинден, Оборище, Медет, Душковченин, Красен, Мрамор, Драгулински дол, Реман, Гърмидол, както и църквите, училищата, историческите къщи, обществените културни сгради, площадите. Целта ми беше да възпитавам в родолюбие, защото то започва от родния дом и родното място.

Героите и темите в моите досегашни книги са исторически личности и събития; битът на панагюреца с неговите празници и легенди; панагюрската природа – пейзаж, флора и фауна; детето с неговите занимания и мечти; панагюрските чудаци с техния жив хумор и цветист език.

Както в 10-те детски книжки „Здравей, хлапе!“, в 10-те стихосбирки и 5-те сборника с разкази, така и в подготвените за печат две книги – „По панагюрски“- 3-та книга и стихосбирка, посветена на покойния ми съпруг, тематиката и емоционалният заряд са насочени към любовта в семейството и панагюрските порядки в миналото и историческата съдба на град Панагюрище.

Новата стихосбирка отразява впечатленията ми и чувствата, които породи в мен красивата столица на Чехия Златна Прага. Класическата чешка литература познавах още от университетските години, но Ева ми подаряваше по повод и без повод книги от съвременни чешки автори и така се докоснах до съвременната чешка култура. Посветих стихове на Маркета Пилатова, Мартин Шмаус, Милош Урбан, Марек Шинделка, Людмила Кроужилова, Петър Станчик, Емил Хакън, Владислав Кршиванек, Маркета Хейкалова, Ян Балабан, Ян Яндоурек, Бианка Белова, Ладислав Фукс, Владислав Маняк, Тереза Боучкова, Милан Кундера, Иржи Кратохвил и Матей Хоржава, както и на чудесните преводачи от чешки език Красимир Проданов и Деница Дабижева, кръстници на внук ми Павел. Книгата е пропита с любов към моя съпруг, любим и приятел Георги Гемиджиев, с когото мечтаехме да пътешестваме заедно 48 години, а сама кръстосвах пражките площади и старинни улици вече старица, жадна за света и нови впечатления. Бях се възхищавала сама на Букурещ, Скопие, Киев, Пятигорск, Ставропол, Будапеща, Виена, Братислава, Рим, Венеция, Болоня, Пиза и Флоренция, но най-близка почувствах Прага, може би заради роднинските връзки с Ева и ония чехи, които са посветили живота и таланта си за просперирането на България след Освобождението. Читателят ще обикне Прага, ако я посети, макар и сам.

Сега, когато довършвам работата си по последните свои книги и съм вглъбена в панагюрския диалект и спомените за Георги, на себе си пожелавам още години живот, а на всички панагюрци сърцатост и смелост да посрещнем достойно повратностите на нашия труден и изпълнен с дела и оптимизъм живот“.

Oborishte.bg

Сподели с приятели