На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети Пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността „Пророк и Предсказател на великите Божи дела“, „Ангел в плът“ и „Предтеча на Второто Христово Пришествие“. Старозаветният Пророк Илия живял около 900 г.пр.Хр. и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч“. Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му. Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена Света Литургия. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на Пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон – покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата. Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен Илинденско-преображенското въстание от 1903 г. Това е едно от най-пламенните и трагични събития в историята на страната ни, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

Oborishte.bg

Сподели с приятели