На 8 юли Православната църква почита паметта на Св. вмчк Прокопий , който загинал през 303 г., заради изповядването на християнски религиозни убеждения. В народните представи светецът е покровител на пчеларите и е известен като Прокопий Пчелар, Прокопие и др. В празничния календар на старите българи денят на свети Прокопий образува противостояща двойка с празника на Св. Харалампий (10 февруари), който е смятан за зимен покровител на пчеларите. Един от важните обичаи на празника е месенето на обредни хлябове, които трябва да се приготвят много рано сутринта, още преди да са се събудили пчелите. От тестото се изпичат два обредни хляба – „боговица“ (в чест на Св. Петка) и „светец“ ( в чест на свети Прокопий). Стопанките отнасят при кошерите готовите хлябове, мажат ги с мед и прекаждат навсякъде с тамян. По същото време пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед – за лек и „за питите на зимния светец“, свети Харалампий. После всички отиват на тържествената църковна служба, посветена на свети Прокопий. След литургията обредните хлябове се раздават за здравето на семейството и на общността, да се роят пчелите в кошерите, а също и за плодородие през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед – смята се, че той притежава изключителни лечебни качества.

В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с поставяне началото на нов аграрен цикъл, има пряко отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема едновременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.

Oborishte.bg

Сподели с приятели