Днес се навършват 134 години от рождението на Стоян Дринов

Общинската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година

Стоян Пейов Дринов (03.02.1883, Панагюрище – 07.08.1922, София) е български писател. Братов син на видния възрожденец, историк и книжовник Марин Дринов и баща на рано починалия млад поет Людмил Дринов (1915-1932). Завършва прогимназия в Панагюрище, учи 1 г. в Пазарджик, завършва Първа мъжка гимназия в София. Учител е в село Баня, Панагюрско (1905). Учи исторически науки в Софийския и Белградския университети. Взема дейно участие в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър (1907), за което е арестуван и закаран пеш в Панагюрище. Завършва висшето си образование през 1911 г. Участва в Балканската, Съюзническата и в Първата световна война като военен кореспондент. Впечатленията си от тях публикува във „Военни известия”. До 1919 г. е учител в Трета софийска прогимназия, после до смъртта си е библиотекар в Народната библиотека. Дебютира със стихотворение за деца през 1904 г. в сп. „Звездица” и стихове за възрастни в сп. „Летописи”. Сътрудничи на списанията за деца „Веселушка”, „Пчелица”, „Детска радост”, „Детска почивка”, комунистическите списания за деца „Другарче” и „Светулка”, на издания за възрастни – списанията „Народен живот”, „Работнишко дело”, „Пролетна заря” (редактирано от Георги Бакалов), „Демократически преглед”, „Българска сбирка”, „Просвета”, „Съвременна мисъл”, „Общ подем”. Редактира седмичния детски вестник „Люлка” (края на 1921 – 20.06.1922). Използва псевдонимите С. С. Д., Цоцо, Син Синчец. Автор на книгите: „Болният учител” (1912), „Кукувица кука” (1919), „Забави – дневни и вечерни” (т. 1 и 2, 1922). Посмъртно излизат „Весели случки и стихове” (1925), „Изворче” (1929), „Съчинения” (т. 1, 1938), „Люлка” (1957), „Верни-неразделни” (1964), „Герчо с тамбурата” (1965), „Цуцул Цуцул Цуцулан” (1981), „Хорце” (1990). По тридесет негови стихотворения създават песни редица български композитори. През 1920 г. издава книга с преводи на руския поет Аполон Коринтски – „Зора зазаря”. Превежда произведения на руски (Пушкин, Лермонтов, Толстой, Надсон), украински (Шевченко), сръбски (Йован Йованович Змай) и западноевропейски автори (Дефо, Майн Рид, Хамсун) и др.

stih2

Общинската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn