Днес се сбогуваме с твореца и педагог Красимира Василева-М`бай

Днес се сбогуваме с твореца и педагог Красимира Василева- М`бай. Тя загуби битката с живота на 19 септември. Поклонението пред тленните й останки е днес в 12.30 часа, а погребението в 13 часа в Гробищния парк в Панагюрище.

Публикуваме споделеното от нея преди седем години за читателите на вестник „ОБОРИЩЕ“. Поводът за разговора с нея беше присъдената й награда „Учител на годината в гимназиална степен“:

„Тя е талантлива, хаотична и… различна. Не балансира между физическото и духовното, защото превес има второто. Обърнала е гръб на суетата. Много обича животните и те също я обичат. От малка й се налага да дълбае по философски въпроси, задават й ги родителите и приятелите им, все високо образовани хора.

Много може да се разкаже за интересния живот на Учителя на годината в гимназиална степен Красимира Василева. Тя не е само учител, а и творец. Има талант и го оправдава. Доказателствата: стихосбирки, сборници по български език и литература, сценарии за театрални постановки, открити уроци, много успели деца, подготвени от учителката по български език и литература в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм. Учениците й не само печелят конкурси, справят се с кандидатгимназиални и студенски изпити, но и успешно се реализират след това в различни поприща.

Красимира Василева никога не си е представяла, нито е искала да стане учител. Но, както се казва, животът е това, което се случва, докато си правиш планове. Мечтата й била да учи в НАТФИЗ. Дори ходи на уроци при известния български актьор Апостол Карамитев. Но майка й не е съгласна. Беше много динамична жена –  разказва за майка си педагожката. Завършила била френски колеж, занимавала се с преводи, била една от трите жени, която взима участие в първия поход „Ком-Емине“. Бащата на Красимира Василева – академик, заместник-председател на БАН и вицепрезидент на Световната организация на паразитолозите – насърчавал Красимира да стане биолог. Но тя става филолог.

Родената в София учителка по български език и литература завършва едно от най-елитните тогава български училища – бившата Първа софийска девическа гимназия. Много са спомените й от ученическите години. Като този, когато в 11 клас си боядсва косата в оранжев цвят, а преподавателят й по химия я попитал каква химическа реакция е станала в главата й?!

Какво се случва след това?

Красимира Василева завършва Българска филология и втора специалност „Педагогика и психология” в  Софийския университет, защитава Трета професионалноквалификационна степен, има специализация по „Интегративни методи в образованието”. Преди да стане учител, работи в Централната библиотека на Българска академия на науките. След това като коректор и редактор в издателството на БАН.

След промените от 10 ноември 1989 година Красимира Василева напуска родната София и идва в Панагюрище – родният град на майка й. Учителката вярвала, че в по-спокойното градче ще й бъде по-лесно да отглежда двамата си палави сина. Освен тях Красимира Василева има по-голяма дъщеря и внучка.

Красимира Василева има множество награди и отличия, но признава, че най-голямата й награда е, когато чуе нещо хубаво от свои ученици, или когато нейни възпитаници получат някакво отличие. Гордее се с националните дипломи на свои ученици, с цял един клас от Професионалната гимназия, който вкупом влиза в УНСС, с отличните рецитатори, които печелят множество конкурси.

Негодува срещу общото безкултурие в днешното чалга време. Идвайки в Панагюрище, тя започва да преподава в СОУ „Нешо Бончев”, а след това, вече над 10 години, в Професионалната гимназия, като е убедена, че методическото обединение е подобрило работата в екип с колегите й, което дава добри резултати.  Учителката на годината в гимназиална степен насърчава учениците да мислят.

Дали не съжалява, че е останала в Панагюрище, вместо в София, където възможностите за развитие са по-големи? В Панагюрище се е запознала с много повече творци, отколкото в столицата, споделя тя. 

С астма е, но не спира да пуши. Страда от диабет, но не отказва сладко. Трудно вижда, но не спира да преподава и да твори.“

 

Поклон пред светлата й памет!

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn