Доброто е най-чисто и силно

Когато е сторено без очакване да получиш в замяна нещо, и без да е поискано. Има хора, които правят добро заради самото него. Застават зад някаква кауза без възнаграждение, полагат безвъзмездно усилия за различни общности. Това е същността и на доброволчеството. То е да бъдеш човечен, да помагаш на хората – не защото трябва, а защото това ти доставя удоволствие и имаш нужда да го правиш.
„Чрез него се проявява най-доброто и човечното у хората” – споделя Татяна Данова. Татяна е от Панагюрище и мнозина я познават като човек на изкуството, като певица, но от години тя намира време и за доброволчество – първо към фондация Българска Традиция, а след това към И АЗ МОГА / I Can Too – фондация за подпомагане на деца със специални нужди.
В България живеят стотици хиляди души с увреждания или проблеми и тези хора имат нужда от подкрепа през целия им живот.

Хиляди български деца нямат равен достъп, равни възможности

– да получат образование, да се придвижват спокойно, да творят/забавляват/развиват, а правата им се губят между писаните конвенции и закони и липсващите рампи на обществени места, между твърденията, че децата са бъдещето, смисълът на всичко и пренебрежителните или съчувстващите погледи, когато ги срещнем.

А не е трудно да си полезен и да помагаш на тези, които най-много се нуждаят от помощ.
„Често не си даваме сметка колко е лесно да помогнем”, смята Татяна.

Ето какво сподели още Татяна Данова по повод доброволчеството.

Татяна, работила си за фондация И АЗ МОГА, а сега продължаваш да си доброволец. Какво е да си доброволец?
I Can Too е втората фондация, в която съм работила след Фондация Българска Традиция. И в двете започнах като доброволец. Сега, за съжаление, по-рядко имам възможност за доброволческа работа, но винаги, когато мога се включвам в инициативи.
Да си доброволец е уникална възможност да помогнеш безвъзмездно на даден човек или кауза. Доброволчеството носи невероятно удовлетворение. Според мен чрез него се проявява най-доброто и човечното у хората. То е абсолютна необходимост. Често не си даваме сметка колко е лесно да помогнем.
За да си доброволец, не се изисква много. Бих казала, че най-важно е да вярваш с цялото си сърце в това, което подкрепяш, както и да си позитивен по отношение на резултатите. Нещо, в което се убедих от работата си в I Can Too е, че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!
– Разкажи накратко за мисията и резултатите на фондацията през годините, откакто и ти си част от И АЗ МОГА? Много усилия ли трябват, за да се реализира един проект? Освен финансов ресурс, какво друго е необходимо?
Мисията на И АЗ МОГА / I Can Too е да запознава обществото с проблемите на децата със специални нужди и подобрява качеството им на живот.
Визия: Децата със специални нужди да получават подкрепата на обществото и да бъдат ценени като негови равноправни членове.
I Can Too е един истински съвременен будител по отношение на децата със специални нужди и социалната ангажираност на обществото. Резултатите на организацията са наистина впечатляващи. Освен множеството български и чуждестранни звезди, които са лица и посланици, има много поддръжници, част от които са и доброволци. За реализираните проекти и получените награди информация има на уебстраницата www.icantoo.eu.
Едва ли ще изненадам някой като кажа, че усилията и работата по един проект са страшно много.

Един от настоящите проекти на И АЗ МОГА е създаването на Център за деца с аутизъм в гр.Пловдив. Не е тайна, че броят на децата с аутизъм става все по-голям – според неофициалните данни е около 16 000, но се счита, че броят им надхвърля 100 000.

Накратко: родителска организация – сдружение „Шарен клас“, в която се терапират деца с аутизъм, се обръща към И АЗ МОГА за съдействие при създаването на Център за деца с аутизъм в Пловдив. I Can Too популяризира (чрез инициативи, концерти, медийни събития и медийни изяви) необходимостта от създаването на такъв Център в града. Община Пловдив предоставя на И АЗ МОГА за безвъзмездно ползване помещение от 400 кв.м. за създаването на Център. Пространството се нуждае от цялостен ремонт. Борисов и Борисов Архитекти изготвят напълно безвъзмездно проектобюджет на Центъра. Доброволци от различни градове се включиха в почистването на помещението. В момента стартират същинските ремонтни дейности. Всеки, който има желание може да се включи: с идеи, с контакти, с работа и материали, с дарение, като стане доброволец: www.icantoo.eu
В малък град като Панагюрище какво според тебе може да се направи, за да живеят семействата, в които има деца със специални нужди по-пълноценно?
Аз лично много се радвам, когато към хората със специални нужди се проявява повече подкрепа, разбиране и позитивно отношение. Те са част от нашето общество и да се правим, че ги няма не е проява на особено отговорна гражданска позиция и социална ангажираност. Нямам възможност да следя пряко какво се случва в града, но ми направи впечатление, основно чрез социалните мрежи, че имаше няколко благотворителни инициативи. Не само в Панагюрище, но и като цяло ми се струва, че хората все още не са достатъчно информирани какви са начините да помагат.

Инициативността е нещо, което ни липсва.

Хубавото е, че малко по малко се увеличават хората, които сами търсят информация и контакти с нуждаещите се и организациите в тяхна подкрепа.

Срещала си се с много хора, какви са впечатленията ти – децата с увреждания в България жертва ли са на предразсъдъци?

По този въпрос вероятно семействата на самите деца биха могли да изкажат адекватно мнение. Със сигурност предизвикателствата към тях са много по-големи. Според мен срещата с тях може само да ни напомни колко нищожни са нашите ежедневни оплаквания и колко по-важни неща има на света. Животът за тези семейства е една безкрайна борба за техните близки, които се нуждаят от специални грижи. Аз се възхищавам безкрайно на несломимия дух и вярата им. За мен те са сред най-истинските герои на нашето време!

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn