Документална изложба „Нешо Бончев – бележитият книжовник” откриват днес в библиотеката

Документална изложба „Нешо Бончев – бележитият книжовник”  на материали-факсимилета от произведения и писма на Нешо Бончев, посветена на 180-та годишнина от рождението на именития панагюрец, ще бъде открита днес, 3 януари, в Общинска библиотека „Стоян Дринов“. Културното събитие е с начален час 17:30 ч.

Родолюбив българин, виден мислител и творец, Нешо Бончев е първият български литературен критик и страстен радетел за европейска култура в България. Буден дух, чиста душа, покоряващ ум, талантливо перо, неподкупна съвест, безкористна обич към отечеството, стремеж към духовно съвършенство – ето кое характеризира този наш възрожденец.

Житейският му път не се отличава с особени събития. Роден е на 14 януари 1839 год. в бунтовно Панагюрище. В детството си познава бедността и сирашката участ, но и сладостта на знанието. Учи в панагюрското светско училище при Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, а по-късно учителства в него три години с приятеля си Марин Дринов. Оценявайки любознателността на двамата младежи, панагюрци ги изпращат да се учат в Русия. Отначало постъпват в Южнославянския пансион и Духовната семинария в Киев. През 1862 год. Нешо Бончев се записва в историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва през 1866 год. със степен „кандидат“.

Нешо Бончев престоява 20 години в Русия. Той е учител в Първа московска гимназия и преподавател в Лазаревския институт за източни езици. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – „Св. Ана“ /III степен/ и „Св. Станислав“ /II степен/.

Той пътува два пъти до България, но тежките условия и болестите не му позволяват да остане завинаги в родината си. Въпреки това образът на отечеството е в сърцето му. Нешо Бончев страда, че неговият народ живее в робство и е непросветен, че в България няма истинска литература и култура. Затова отдава всичките си сили за духовното развитие на своя народ. Той събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания. Превежда I песен от „Илиада“ на Омир, „Тарас Булба“ от Гогол, „Разбойници“ от Шилер и ги отпечатва в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество. В литературната си дейност непрекъснато е подкрепян от приятеля си Марин Дринов, който оценява дарбите му.

Бончев пише и литературнокритически статии, с които допринася за изграждане на непреходни естетически и нравствени ценности и критерии у творци и читатели. Като ученик на Белински води непримирима борба срещу посредствеността и бездарието в изкуството, работи за приобщаване на българите към европейската култура и за високи творчески прояви в една национална култура. С това се утвърждава като пръв истински литературен критик.

Нешо Бончев има заслуга и за българското училище. Опитен педагог, той разработва програма, която доближава училището до живота. Излагайки своите схващания за методите и принципите на обучение, за типа на средните училища, за личността на учителите, той изхожда от нуждите на народа и държавата. Много от педагогическите идеи на Нешо Бончев са актуални и днес.

Разностранни са интересите на даровития български възрожденец, богат е духовният му живот. Но болести го сполетяват и не му позволяват да осъществи идеите си докрай. Нешо Бончев живее известно време в Одеса, Мелитопол, Феодосия, Симферопол, Богородское, за да се лекува. Помагат му приятели, сестра му Ана, хазайката му Ана М. Егоровна. Въпреки тежкото състояние, погледът му е отправен към отечеството. Бончев се интересува живо от събитията по време на Априлското въстание и пише статии в руските вестници за зверствата на турците над българския народ. С радост и надежда следи движението на руските освободителни войски и го отбелязва на картата. Умира в зората на Освобождението – на 17 февруари 1878 год., с Иречековата история на българите в ръка. Погребан е в Даниловските гробища в Москва. Кратък е животът на Нешо Бончев, но духовното му наследство е знак, че българите са талантлив народ.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn