Европейска имунизационна седмица

Световната здравна организация за поредна година отбелязва седмицата от 24 до 30 април за Европейската имунизационна седмица. Началото е поставено през 2005 г. и от тогава последната седмица на месец април обединява местни офиси и партньори на Световната здравна организация (СЗО), здравни министерства, професионални и родителски организации, местни здравни заведения, политици и др.

Целта е да се подкрепи стремежа към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност.

Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие.

Основната цел тази година е да се отдаде заслуженото внимание на „героите“, които всеки ден допринасят за реализирането на имунизациите – здравни работници, които прилагат ваксини, родители, които избират ваксинация за децата си, и всеки, който търси информация, основана на доказателства, и я предава, за да даде възможност за по-добър живот на други.

 

ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ

 

Имунизацията е право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен
от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира. Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания. Когато всички хора са напълно имунизирани според условията на националните си календари, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.

 

Основният начин за предотвратяване на заболяване, инвалидизация или летален изход, вследствие на ваксинопредотвратими инфекциозни болести е имунизацията.

Традиционно ваксините се свързват с ранното детство и сякаш се пропуска важния факт, че подрастващите и възрастните също трябва да поддържат имунитет към редица заболявания, а пътуващите да бъдат профилактирани.

Значението на имунизацията се определя от факта, че ваксината предпазва както ваксинираните срещу конкретна заразна болест, така и обществото като цяло.

Ползите за отделния индивид включват:

Защита срещу клинично проявените форми на инфекцията

Предотвратяване на ненавременен летален изход от ваксинопредотвратими заболявания /ВПЗ/.

Ползите за обществото са:

Създаване и поддържане на колективен имунитет срещу заразни заболявания

Предотвратяване възникването на епидемични взривове

Елиминация /прекъсване разпространението на заболяването/ или ерадикация /изкореняване на заболяването и неговия причинител/.

Опитът показва, че когато голяма част от хората са имунни по отношение на конкретна инфекция, естественото предаване на заболяването е рязко потиснато. Пример за това е вариолата.

Ваксините са биологични препарати, получени от живи или убити микроорганизми – причинители на инфекциозни заболявания, или от техни продукти и съставки, които въведени в организма, изграждат специфична защита срещу съответното заболяване, без да се уврежда самия организъм.

 

Въпросът „за“ или „против“ имунизирането на детето не е само личен, но и социален въпрос. Неимунизираното дете може да зарази и останалите в детския колектив. Опасността от болестите, срещу които се прави ваксинация е реална и родителите носят отговорност, ако не са предотвратили предотвратимото.

Ваксинопредотвратимите болести не са изчезнали. Те не се проявяват, тъй като колективният имунитет чрез масово имунизиране действа.  Но при поява на „ниша“, т.е. натрупване на неимунизиран контингент, рискът за разпространението им е изключително голям.

Колективният имунитет, придобит чрез ваксинация предпазва от появата на тежки ваксинопредотвратими заболявания.

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn