
Елисавета Георгиева извеза знаме, посветено на бранителите на Стара Загора
„Идеята за знамето се зароди, след като прочетох романа „Шипка“ от Яна Язова и един материал за събитията в Стара Загора през юли 1877 г., когато са убити 15 000 души, а 10 000 са отвлечени в робство“, разказа за Oborishte.bg Елисавета Георгиева и допълни: “Винаги преди да започна да веза чета много по темата. Обърнах се към РИМ Стара Загора и те ми изпратиха много литература за Възраждането в този край, Старозагорското въстание 1875 г. и събитията през 1877 г. Силно съм впечатлена от подвига на бранителите на Самарското знаме на Чадър могила. Подполковник Павел Калитин със сетни сили и с цена на живота си го предава на опълченците, но то не попада в чужди ръце. Битките при Стара Загора и Шипка са границата между робството и Свободата“.
Знамето, 26-то поред за Елисавета, е с размери 90/150 см. Веза го на ръка 1009 часа, в продължение на 8 месеца по технологията на Райна Княгиня. На лицевата страна на зелен фон Георгиева е извезала лъв, който символизира силата на българския народ. На знамето на града също има лъв. Четири украсителни орнамента в ъглите подсилват величието. От другата страна централно място заема паметникът на Шипка, отдолу с игла е написала:
„И днес йощ Баллканът, щом буря зафаща
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век.“
Иван Вазов
Гълъбите символизират Бог и свободата. Най- отгоре е извезала ордена „За храброст“, с който е наградено Самарското знаме през 1881 година. „Най- трудното за изработване досега бе ордена. Работех с конец тънък, колкото един косъм, но успях“, споделя Елисавета Георгиева.
Родолюбивата българка изказва благодарност на консултантите: РИМ Стара Загора, Атанаска Велчева от гр. Първомай, Пепа Машева, Методи Навущанов и Асен Дипчев-правнук на Райна Княгиня.
Знамето ще бъде дарено на гр. Стара Загора на 03.03 2023 г., а къде ще бъде поставено ще решат от РИМ в града.
„Това е моят поклон пред бранителите на Стара Загора, пред подвига на всички, които са оставили кости и напоили с кръвта земята ни по време на Руско-турската война /1877-1878 година/, за да я има България!“, казва Елисавета Георгиева.
Oborishte.bg