Знамената са многопластов образ на духовността ни през Възраждането. Духовност, създавана от зографи, учители, свещеници, народни певци, музиканти и учени. Всички обединени около идеята за живот в свободно отечество.  За знамената на панагюрските въстаници през 1876 година разказва историкът Георги Керкеняков, чието задълбочено проучване публикуваме в тазседмичния брой на вестник „Оборище“.
Анализираните факти и обстоятелства доказват, че създаването на въстаническите знамена в Панагюрище е колективно дело. Зародишът на идеята  се намира в етапа на освободителната борба от времето на хайдушкото движение.  В епохата на четническата тактика тя получава своето следващо развитие в знамето на Първата българска легия/1862/ на Георги Сава Раковски. Тогава то носи компонентите от коронован лъв, сабя и кръст. Негов, с по-малко регалии, вариант е пресъздаден в знамената на Иван Зографски. При създаването на тези символи е използван натрупаният опит при зографисването на жилищни, обществени и храмови сгради в Панагюрище.

ТЕМАТА ПОДЪЛЖАВА НА СТРАНИЦИТЕ НА ВЕСТНИК „ОБОРИЩЕ“.

Oborishte.bg

Сподели с приятели