Идилията на българското село и рядко съчетание на планина, река, минерални извори и благодатен климат я има само на по-малко от 10 километра от Панагюрище – в село Баня. То е разположено в подножието на Същинска Средна гора, на 450-500 метра надморска височина.

Преди години селото било опасано с туристически пътеки, по чието протежение все още има пейки и беседки. Те предлагат интересни маршрути, осветляващи историята на това място. Едната води към Калето, което се намира на близо километър от с. Баня, в подножието на връх Света Петка. Банското кале е разположено в местността Манастирчето, сред красива поляна, до известните от древността лековити минерални извори. Другата пътека вие по протежението на реката, следвайки калдаръмените останки на римския път. Наблизо има още две калета – Красенско и Меченско.

Минералните извори са гордостта на Баня.

Лековитата им вода е дала и името на селото. Край тях са се появили първите махали, положили началото на селището. В най-добрите си години местните жители достигали до 1500. Днес са се свили многократно. Наричат Баня и крайно село, защото по-нататък няма път, само планински пътеки. Стигаш с кола в Баня и си до там – насред планината и старините.

ИЗВОРЪТ

Легендата разказва как в близкото до Баня село Гелеменово живяло сляпо момиче. Една нощ на майка му се явил светец, който я напътил да отиде в съседното село, при трите бряста. Там щяла да бликне лековита вода, с която да измие очите на детето си, за да прогледне. Жената обаче не спазила поръката. След време сънят се повторил. Жената грабнала момичето, впрегнали с мъжа си воловете и тръгнали към указаното място. Преспали близо до манастирче, край което се намирали три бряста, а на сутринта, като разровили земята, отдолу бликнала вода. Измили с нея очите на чедото си. И, о, чудо, то прогледнало!

Под манастира „Света Троица“ , в в местността Градището се намира минерален извор „Аязмото”. Целебната вода , която блика от него е с температура 36,7 градуса по Целзий. Смята се, че лекува всякакви очни заболявания. Старо предание разказва, че един турски владетел водел сляпата си дъщеря всяка сутрин до това изворче, за да си мие очите, с тази вода, а не след дълго тя прогледнала. В благодарност той финансирал построяването на „Аязмото” за да може всеки да си измие болките от очите.

През 2011 година минералният извор бе възстановен. Заслуга за възстановяването на аязмото има местният жител Вельо Мутев. Той сънувал, че изворът с лечебна вода трябва да бъде намерен и възроден. В инициативата се включили предприемачи от Панагюрище, както и местни хора, които с доброволен труд изровили закрития преди повече от 40 години на 2,5 м дълбочина в земята каптаж. Сега каменна плоча посреща всеки, отбил се на това място. Вкопаният в земята извор е покрит с навес, над чучура от двете страни има икони – отляво е иконата на Света Троица, а отдясно – на Света Богородица. В коритото се хвърлят монети за здраве.

В селото има изградени 5 чешми, от които тече минерална вода. Последната, наречена Каралеевата чешма беше открита през 2014 година в деня, в който банци и техните гости отбелязаха празника на минералната вода.

През миналата седмица се извърши реставрация на Талпената къща в село Баня.  Възстановяването на емблематичната за село Баня Талпена къща стана възможно в благодарение на спечеления от Община Панагюрище чрез МИГ“Панагюрище-Стрелча-Лесичево“ проект „Подобряване на достъпа до местно културно наследство чрез консервационно – реставрационни дейности на Талпена къща, с.Баня и превръщането й в атракция за посетители”. Целите на проекта са да бъдат създадени условия за популяризиране на туризма и свързаното с него опазване на историческото наследство на територията на МИГ и община Панагюрище. Талпената къща в с.Баня да се обособи като атракция за посетители

Пулевата къща в село Баня, както още  е наричана Талпената къща, е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към 1700-1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род. Построена е от материал, сечен около къщата .Талпите са сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна Талпената къща. От Пулевия род са и предците на шампионите по бокс Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър. В началото на миналия век, около 20-годишен, той се преселва в Пловдив, където става сладкар. Там се ражда Венко Пулев, който е баща на Кубрат и Тервел.Основата на талпената къща е от камък, споен с глина. Всичко останало без керемидите е от местен зимен дъб и глина. Родовата легенда разказва, че мястото, където е построена къщата, някога е било дъбова гора. Майсторите на място секли и обработвали стволовете. Гредите и талпите за градежа били оформяни на ръка с брадва. Носещите греди, които оформят конструкцията, са свързвани със специфични дърводелски сглобки.Талпите, с които са градени външните стени на къщата, са с дебелина 4 см и учудващо еднакви. Съединявани са помежду си със своеобразни дървени шишове, наречени шилки. Отвътре дъбовите стени са били измазвани с глина, за да се затворят фугите между отделните талпи и да се осигури изолация. В момента не е така, защото при реставрацията на къщата през 60-те години глината е била отстранена, за да се импрегнират талпите и гредите. Пулевата къща в Баня е с чардак, а вътре има 2 големи помещения за живеене и хамбар. През него чрез специален отвор се е стигало до приземния каменен етаж, където е бил оборът на животните. Единствената вътрешна стена е от глина и на нея е изградено огромно огнище (оджак).Зад сградата в автентичния си вид е запазена и пещта за хляб. Не е ясно докога е била обитавана талпената къща.

Обявена е за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.

Пулевата къща в село Баня е венец на развитието на масовото планинско средновековно жилище.

През април тази година стартираха дейностите по реализиране на проект „Археологическо проучване на крепостта Калето в село Баня, общ. Панагюрище“. Проектът е спечелен от Местна инициативна група „Панагюрище, Стрелча, Лесичово“ по Мярка 323 от Програмата за развитие на селските райони.

Крепостта е разположена на стратегическо място, като целта и е била да охранява пътя, свързващ Златишкото поле с Горнотракийската низина. Според проучванията на историци и археолози, крепостта датира от времето на траките, като първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха ІV-VІ век. Смята се, че била опожарено при нападенията на хуните по нашите земи. После е възстановена и отново опожарена през 12 век по време на Третия кръстоносен поход.

Oborishte.bg

Сподели с приятели