Излезе от печат новият научен труд на панагюрката чл.-кор. проф. д.ф.н. Мария Попова
„Приложно терминознание“ е заглавието на излезлия наскоро от печат нов труд на панагюрката член-кореспондент, професор, доктор на филологическите науки Мария Попова (по баща – Ганчева Пъкова). Художественото оформление на книгата е дело също на панагюрец – художника д-р в областта на изобразителното изкуство Николай Радулов. Тази книга може да се разглежда като допълнение или продължение на предишния труд на Мария Попова – монографията „Теория на терминологията“ (2012 г.), получил наградата за високи научни постижения от Съюза на учените и спечелил широко международно признание. Въпреки че в разработката на всяка тема от теорията на тази научна област авторката насочва вниманието и към нейното значение за практиката, извън страниците на книгата останаха приложните аспекти на терминологията. А терминологията, както подчертава тя, „в същността и във функциите си е и ще се остане приложна наука, или по-точно наднаука“. Ето защо с този свой нов труд М. Попова изпълнява обещанието си, което дава в Заключението на книгата „Теория на терминологията“ (2012 г.), като го посвещава на приложните аспекти на терминознанието.
Трудът „Приложно терминознание“ се състои от три части.
В Първата част „Терминография“ се разискват въпросите, свързани със създаването на терминологични речници. В нея се разработва терминографската теория и се демонстрира нейното приложение в конкретната речникова дейност. Особено ценно в нея е, че не само се определят видовете речници и се привеждат примери от реалното им функциониране, но се дават ясно структурирани и достъпно описани образци, модели за съставянето на терминологични речници. Втората част „Терминологични сбирки“ е посветена на най-модерните практики за изработването на новите нетрадиционни колекции от термини, каквито са тезаурусите, терминологичните банки, базите данни и базите знания. Третата част „Стандартизация на терминологията“ ще бъде много полезна за обработването на отделните термини и на цялостните терминологични системи с цел да се подобрява научната комуникация и улеснява разбирателството между хората. Тук се налага да поясня, че стандартизацията е приложна дейност, чрез която периодично се преразглеждат съществуващите терминологични системи с цел да се приведат в съответствие с настъпилите промени в науката и в езика. Най-видимата част от тази дейност е отстраняването на многозначността и синонимията при термините – явления, много желани в художествената литература и публицистиката, но вредни в терминологията. В основата на цялото изследване е залегнало дълбокото убеждение на нашата видна терминоложка, че науката трябва да служи на човечеството и на всеки един човек. Така в лицето на Мария Попова виждаме не само ерудиран, талантлив и оригинален учен, но и общественик с висок морал и отговорност, а не на последно място – човек с голямо и чувствително сърце. Напр. тя силно се противопоставя на онези схващания, които приемат за допустими нееднозначността, синонимията, многозначността и въобще неяснотата на значенията при термините, срв. „колкото и причини да се изтъкват в полза на синонимията и на нееднозначността в терминологията, неизменно стои големият проблем за вредите от тях, които нерядко водят до трагични последици и се измерват с човешкия живот“. Авторката е проучила основно причините за самолетните катастрофи и е установила, че близо една трета от тях се дължат на грешки в комуникацията между пилотите и диспечерите, произтичащи от неточности в използваните термини, най-често многозначност и синонимия. Такъв е примерът с най-страшната катастрофа в историята на авиацията – сблъсък на земята между два самолета през 1977 г. в Тенерифе с 583 жертви: поради неяснотата на използваната терминология, довела до неразбиране между пилотите и диспечерите. И затова авторката безапелационно заявява: „Ще продължавам да настоявам, че в практиката съзнателно и всекидневно трябва да се използват всички възможности, които дава езикът (а те са неизчерпаеми) за отстраняването им“.
Освен редицата забележителни качества този труд има и тази важна особеност, че представлява много синтезирано обобщение на опита в тази област, или както пише авторката – това е опитът „на моите учители, от чието несметно богатство черпех и черпя всекичасно с огромни шепи; на моите колеги терминолози, с които търсехме и продължаваме да търсим решение както на нерешените, така и на нерешимите проблеми; на моите ученици, които тръгнаха с мене по неизбродните пътища на знанието и вече откриват все нови и нови хоризонти“.
Трудът „Приложно терминознание“ е предназначен предимно за специалисти. Но поради ясния и достъпен изказ на авторката той ще представлява интерес и за всички любознателни читатели.
Гл. асистент д-р Екатерина Петкова
Сподели с приятели
Loading ...