Как да реагираме на детския яд и сръдня според Учителя Петър Дънов

На всеки родител поне веднъж му се е налагало посрамен да си тръгва от някъде, защото детето му изведнъж е започнало да се тръшка, мрънка или крещи. Ядът се проявява у малките деца понякога с такава сила, че може да причини конвулсии. При такова състояние на детето трябва да запазим съвършено хладнокръвие, съветва Петър Дънов. Учителят Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Ето и неговите съвети как да се държат възрастните, когато децата се сърдят и стават неконтролируеми.

Ако то заплашва и иска да удря, ще му попречим, като му хванем ръцете; ако не ходи още, може да се остави просто на килима на пода да се търкаля колкото си иска. Ако ядът му не престава, може да се пръснат в лицето му няколко капки студена вода. Това почти винаги укротява детето и го кара да се засрами от състоянието, в което се е оказало. Ако плаче, ще го успокоите, като опитате да го накарате да се разкае за своята постъпка. Често тези избухвания на гняв могат да се избегнат, като се стараем да не дразним детето без нужда.
Някои деца се сърдят и даже се отказват от най-приятните за тях неща само и само да не отстъпят в сръднята си. Единственото нещо, което трябва да направим, е да не им обръщаме внимание и да ги оставим да се сърдят. Те ще разберат много скоро, че околните добре поминават и без тях и че само те ще страдат от упорството си. При това трябва да се пазим да не направим ни най-малка отстъпка, пряка или косвена, като ги повикаме от ъгъла, където са се свили, и ги придумваме. Това, което най-много им се иска, е да им отстъпим и да се занимаваме с тях.
Но когато те сами дойдат при нас, трябва да ги приемем с доброта, с което ще ги накараме да почувстват, че са били длъжни да отстъпят.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn