Кой кум, кой сват, кой на булката брат …

Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях – голям връзкар, сяда. Професорът го пита:
– През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…
– Разрушения.
– Браво, колега, отличен.
Сяда вторият – по-малък връзкар.
– През 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…
– Има много жертви и разрушения.
– Браво, колега, отличен.
Сяда третият – никакъв връзкар.
– Колега, някога някъде да е падало нещо?
– Да, през 1945 година над Нагасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения.
– Поименно, колега, поименно.

Само един виц, но не само. На връзкарите безспорно им е по-лесно – във всяко едно отношение.  Кой кум, кой сват, кой на булката брат… Връзкарство, шуробаджанащина, уреждане, полезно познанство и прочие термини са станали част от ежедневието на българите много отдавна.

Връзкарството, наред с липсата на равнопоставеност, корупцията и бюрокрацията са и сред причините, заради които българските емигранти предпочитат да не се завръщат в родината.
Връзкарството щурмува с голяма скорост, особено в малките градове и наистина обезсърчава хората, които разчитат на всичко друго, но не и на него.

,,Не е важно какво можеш, важното е кого познаваш”, често се чува от устата  на много хора. Всъщност връзкарството го има навсякъде по света, на места и в определен контекст обаче го наричат лоби. А у нас много често то е изкривено през призмата на по-примитивното мислене, повлияно е  и от годините тоталитаризъм и сервилничество, а и от редица други предимно субективни фактори.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn