Кърменето в народните вярвания се свързва и с човешката орис в живота. Оттук и метафората ,,с това е закърмен“

С интересни истории и предания се запознават от Регионалния експертно-консултантски и информационен център /РЕКИЦ/ ,,Читалища“ в рамките на протичащата информационна кампания по повод Седмицата на кърменето, която сепровежда от 1 до 7 август. Това споделя  Радка Енчева-Кочева от  РЕКИЦ „Читалища“.Чрез читалищата в областта се провежда издирване на стари знания, предания, легенди, истории, снимки и практики за кърмене в отделните населени места в региона. Цел на проучването е опазването и предаването на нематериалното културно наследство на България и послание за формиране на позитивни нагласи за кърмене сред младите майки.

Една от споделените истроии е от секретаря на  НЧ ,,Пробуда-1872″ в с. Баня Радка Мутева, която споделя сканирани страници от издаден през 1961 г. сборник ,,Панагюрище и Панагюрският край в миналото“, със статия ,,Принос към проучване на семейните обичаи на Панагюрско в миналото“ на известния етнограф проф. Христо Вакарелски от Момина клисура.

 В Панагюрско няколко дни след раждането, обикновено три и винаги преди кръщенето се прави погача в дома на родилката. Канят се младите жени от селото  или от квартала /за Панагюрище/. Поканването става от  празнично пременената баба, носеща зелена пръчка с вързан на нея с червен конец здравец, за да ,,има родилката млеко“. Поставената по-късно върху постлан на пода месал пита се разчупва от две  жени кърмачки,  които я вдигат високо над главите си като пожелание детето да порасне голямо. Къшей среда и край се раздават за сдобиване и с момиче, и с момче първо на родилката, после на другите жени.

При отбиването на детето от бозаене има различни обичаи. Интересен е този в Попинци и Бъта. Там майката приготвя едно ,,турте,“ и опича едно ,,ейце“. След като накърми за последно детето, го извежда на пътя, където търкулва питата и яйцето. Казва му да иде да ги вземе и като ги донесе му дава да си хапне от тях. В майчината пазва е сложена рошава кожа, която да изплаши детето, ако поиска да бозае. Ако това не помогне, следва боцкане с игла или други начини за плашене. Обичаите по отбиването от кърмене са като ритуал за бъдещото добруване на детето и като голям човек.

Старо е знанието, че ако майката има кърма ще растат нахранени и здрави деца. Кърменето в народните вярвания се свързва и с човешката орис в живота – добра или лоша. Оттук и метафората ,,с това е закърмен“.

Oborishte.bg

 

 

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn