Лектория „Павел Бобеков – познатият и непознатият“ беше изнесена днес в Исторически музей – Панагюрище

По повод 165 години от рождението и 140 години от смъртта на Павел Бобеков, в Исторически музей – Панагюрище днес бе изнесена лектория „Павел Бобеков – познатият и непознатият“.

bDSC00834

Директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов разказа на учениците от училищата в града за живота и делото на именития панагюрец, революционер, хилядник, вожд на панагюрските въстаници, председател на Привременното правителство през април 1876 година, редактор на първия български ежедневен вестник.

DSC00824 DSC00828 DSC00838

Според Бобеков учителят трябва да се занимава преди всичко със своята непосредствена работа, но заедно с това той не бива да не се интересува от обществения и културния живот на града и трябва да работи за неговото издигане. Той възлага голяма роля на домашното възпитание на децата.

b1

„Днес ние отдаваме поклон на нашият пръв български министър председател, най-грамотния човек по време на Априлската епопея 1876 г. в Четвърти Панагюрски революционен окръг”, подчерта директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов.

DSC00854 DSC00866 DSC00868 DSC00869

Цветя и венци в знак на признателност бяха положени пред паметника на Павел Бобеков.

DSC00857

Павел Бобеков е роден на 14 октомври 1852 г. в Панагюрище. Завършва Панагюрското класно училище при Найден поп Стоянов и В. Чолаков. Следва във Военно-медицинското училище в Цариград и същевременно сътрудничи в периодичния печат, превежда Молиер, Шмид и Сервантес. През 1874 г. е назначен за главен учител в Панагюрище и избран за председател на читалището. По време на подготовката на Априлското въстание е председател на Революционния комитет в града, а след избухването му – председател на Привременното правителство и ръководи отбраната на града. След потушаването на въстанието емигрира в Румъния, участва като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската освободителна война. През м. април 1877 г. редактира първия български ежедневник „Секидневний новинар“. Умира на 17 октомври 1877 г. в Търново.

DSC00856

При настъпване на последните мигове от живота му той казва на майка си: „Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължах!“

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn