Майка и дъщеря, напълно неподвижни, са на ръба на оцеляването. Да им помогнем, апелира доброволката Дима Попова

Майка и дъщеря, които са напълно неподвижни, са на ръба на оцеляването. За това сигнализира в социалната мрежа доброволката Дима Попова, която от години застава зад различни каузи в помощ на хора в беда. Последният случай, към който се опитва да прикове вниманието на повече хора, е трудният живот и борбата, която водят две жени от Панагюрище – Тотка и Цвета Георгиеви. Ето какво споделя за тях Попова:

„Тотка е диабетик от дете. До днес болестта й е взела всичко. Силите, два ампутирани крака и слепота. До скоро с помощта на личен асистент за нея се е грижила нейната майка. Както тя я нарича мама. Единственият човек на света, който се грижи за нея с любов. Днес нейната майка е прикована на легло. След падане в банята в момента е неподвижна с подути крака. Спешно трябва да се лекува в болница, но отказва да остави дъщеря си. С безсилие проплака: „Мъчим се, не мога да я оставя. Няма да я оставя. Тотка има нужда четири пъти дневно някой да й помага, за да си сложи инсулина. Всичко прави с напипване. Двете почти не се хранят. Няма с какво да се хранят. Хляб и маргарин, и малко храна от патронажа. Диабетът е много коварна болест. Тя изисква режим на хранене. Обслужва ги жена (социален работник) на 4 часа в денонощието. Тази вечер разговарях с нея. Трудно й е на жената. Пазарува им, купува им лекарства, но не може да ги вдига. Не може да изведе Тотка навън. Не може да я изкъпе. Грижите, които полага с усилия са недостатъчни. Времето, което й е отредено по договор  -2 часа за Тотка и 2 часа за Цвета, са малко. Лекарствата, от които имат нужда ежемесечно са около 120 лв. Цвета има нужда от памперси. Отделят последния лев, за да ги купят. Пари за храна няма. Всичко, което получават Тотка – инвалидна пенсия 300 лв и Цвета – пожизнена пенсия и процент инвалидна 300 лв. Всяко тяхно лечение, всяка грижа за тях заплащат. Консумативи, лекарства, храна, сметки, услуги от „приятели“ изискват много пари. Това е довело до кредити, от които са много притеснени…Тотка със сълзи на очи ми споделя, че са принудени да продадат апартамента, за да покрият кредитите. Иска с майка й да отидат в гр.Стрелча при брат й с малко средства да си направят удобства. Но да са с близките си. Сега няма кой да им запали лампата. Няма кой да им подаде чаша вода. Апартаментът е в окаяно състояние. С течове по стените с елементарни условия.
Имат нужда от спешна помощ с: парични средства, хранителни продукти. От средства за лекарства, покриване на месечни вноски по кредити, консумативи. Спирт, бинтове, мокри кърпички, памперси за възрастни размер Л. Спят на отключена врата. Не могат да заключат, не могат да посрещнат или изпратят някого. Продават вещите си. Спалня, секции, холова гарнитура….

Цвета трябва да се лекува спешно в болница, но докато не се намери човек, който да се грижи за Тотка ежедневно и да е близо до нея в денонощието категорично отказва“.

Моля за съвети, за да потърсим правата им, апелира доброволката Дима Попова.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn