Маргарита Павлова, която е обиколила света от Северния полюс до Патагония

Тя е обиколила света – от Северния полюс до Патагония, стъпила е на всичките седем континента, плавала е по седем морета Има какво да разкаже за себе си, за живота извън България, за емоциите и творчеството си, което дарява, а не продава. Маргарита Павлова над четири десетилетия вече живее в Щатите. Пристига в Ню Йорк в кризисната 1976 година, смущава се от многото бездомници, които вижда по мръсните улици на космополитния град. Години по-късно открива заедно със съпруга си първия чуждестранен ресторант в американско градче, близо до Вашингтон. През 1989 година се случва една лична трагедия, която преобръща живота на Маргарита Павлова – загубва единствения си син. След това тя и съпругът й започват да пътуват – обхождат света на порции и цяла България – малките селца, големите градове, манастирите, читалищата, библиотеките, музеите, пещерите.  Маргарита Павлова написва първите си стихове, когато е на 17 година. Несподелената й любов тогава се излива в 50 стихотворения. Години след това тя отново започва да пише. А главен герой е отново Любовта – и в лириката, и в епичните й творби – „За любовта, която разпъната на/ кръст върви по стръмния път на/ истината към своята голгота и/ и възкръсва отново и отново…”. Любовта и различните й измерения открито присъстват в цялото творчество на Павлова: в поезията, която понякога е чиста абстракция, или жена разкрепостена, а абсурдът танцува, а понякога и римувана проза. Философски и силни са не само красиво написаните поетични творби, а и повестите на Маргарита Павлова – в малко думи авторката успява да каже много: за нещата, които все остават за довършване, защото или пари не достигат, или живот не достига. За Бог, който е стремеж, желание за съвършенство, мечти, богът човек.  За човека, който трябва да види ада, за да оцени рая и отново за Любовта – тази, която не е за страхливите и нерешителните, а отваря широко врати само за смелите и настоятелните хора.

Съпоставяйки живота в Щатите и в България, Маргарита Павлова споделя, че американците по-добре различават субективното от обективното, а българите по-скоро пречупват всичко през призмата на личното преживяване. Че за туристите България е хубаво място, и за нея е хубаво – останала с впечатление, че е много чисто, че културните забележителности са много, че тук живеят хора, които дават дух на страната ни. Че и в страната на неограничените възможности има корупция, че хората са много завистливи, но в крайна сметка – хората са си хора навсякъде.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn