На 5 август 1914 г. американската компания за пътна сигнализация инсталира първата система от четири светофара на кръстовище в Кливланд, Охайо. Тя е проектирана от Джеймс Хог, имала два цвята – червен и зелен, а чрез вой на сирена се предупреждавало за смяна на цвета. Четирите светофара били взаимно свързани, така че да бъдат избегнати конфликтни сигнали. Управлявали се ръчно с бутони, а в патента е описана и комуникационна връзка на контролиращия пътния трафик с полицията и пожарната. Първият трицветен четирипосочен светофар бил поставен в Детройт през 1920 г. на кръстовището на „Удуърд авеню“ и „Форт стрийт“. Местният полицай Уилям Потс решил да приспособи жп семафорите към условията на уличното движение в града. По онова време по жп линиите вече имало работещ електрически контрол на семафорите. Но влаковете се движели по успоредни линии, а кръстовищата били под прав ъгъл. Потс използвал червена, кехлибарена и зелена светлина от жп семафор, закупил проводници и електрооборудване за 37 долара и направил първия светофар за кръстовище. Той бил инсталиран през октомври 1920 г. За година в града били поставени 15 нови светофара. Сигналите обаче се сменяли ръчно чрез натискане на бутони. Първият светофар в Детройт продължава да се използва до 1924 г., когато става част от първата в света синхронизирана сигнална система, известна в наши дни като „зелена вълна“. Тя обаче се контролирала ръчно от кула с видимост към трасето. Значението на цветните светлини било както е сега. Зеленото означавало премини, червеното – стоп, а жълтото (кехлибареното) – освободи кръстовището. В началото на 1920 г. и в Ню Йорк се въвеждат светофарите с използване на червена, зелена и жълта светлина.

Oborishte.bg

Сподели с приятели