Тъкачеството е един от древните занаяти по българските земи, но днес вече е почти на изчезване. Много малко хора могат да тъкат. Ще ви срещнем с Милена Феркова, която тъче на ръчен стан. От сръчните й ръце излизат пъстри черги и красиви пана. Със сигурност сте забелязали нейния щанд на тазгодишния Празник на народните занаяти в града ни. Родена е в Панагюрище. Средното си образование завършва в математическата гимназия в Пазарджик, след което висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. В момента Милена заедно с мъжа си, двете си деца – Крум на 8 години, Ясна на 3 години и кучето Пърши живеят в София, в квартал в полите на Витоша, близо до планината и гората. Природата е едно от нещата, които най-силно я вдъхновяват.

Милена, от колко време се занимаваш с тъкачество и как започна? Трудно ли беше в началото?

С тъкачество се занимавам от около седем години, последните три изключително и само с това. След като родих първото си дете, започнах да го нося в ергономични носилки и се срещнах с ръчно тъканите слингове за носене на бебе. В даден момент в мен се зароди желание да се занимавам с изработването им. Бързо си набавих стан и започнах да се уча, в началото сама, тъй като тогава не успях да открия човек, който да ми показва. Оказа се обаче, че нещата ми се получават интуитивно. Чак преди две години се срещнах с майсторка по тъкачество, с която установихме, че съм била на правилен път и изчистихме някои грешно заучени неща. Ръчно тъканите слингове са тъкан с гъста основа, между 700 и 900 нишки в основата, които насновавах изцяло ръчно на стана. И едно и също повтаряне на последователност на натискане на педалите на стана. Честно казано, в даден момент ми стана скучно. Но по-късно се открих много повече в изработката на черги и пана, където човек има възможност да се изрази творчески. По професия съм учител по изобразително изкуство. До този момент бях изпробвала различни начини за творческо изразяване, но нито един от тях не продължи дълго. Занимавала съм се със стъклопис, керамика и грънчарство, изработка на художествени кукли… С тъкачеството се срещнах случайно, но много категорично се загнезди като „моето нещо“.

Разкажи какви неща изработваш ?

Изработвам основно черги и стенни пана. Но също и дребни текстилни фигури, в съчетание на други техники, основно с керамика.

Колко време ти отнема изработката на една черга? А на едно пано?

Изработката на черга или пано е много различна и зависи от използваните техники и сложността на проекта. Може да отнеме от няколко часа, до няколко дни.

Какво те вдъхновява? Как се раждат моделите?

Всичко може да ме вдъхновява. Книга, музика, хората, моментни състояния на духа. Най-вече природата. Тя е неизчерпаем източник на творческа енергия. „Стар модел“ човек съм и новите технологии и динамичен свят остават чужди за мен. Обичам да съм близо до природата и да усещам връзка с нея. Именно и заради това, се опитвам да живея по устойчив начин и в работата си използвам само естествени материали. Основно вълна.

Случвало ли ти се е да правиш черги по поръчка?

Да, правя черги по поръчка. Най-вече повтарям модели, които съм изработвала и хората ги припознават като свои. Никога не се получават абсолютно същите и винаги предупреждавам за това. Тъкачеството, във варианта, който аз правя е силно творчески процес и никога не ми е било идея да произвеждам като от фабрика. Изработвала съм и черги по описание на клиенти. Най-щастлива съм, когато ми се доверят изцяло, тогава работата си върви с лекота и се усеща и в изтърканото.

Има ли търсене на този тип ръчно тъкани изделия?

Да, търсене има. Не голямо, но има определен тип хора, които държат на ръчно изработеното. То просто носи друга енергия в себе си и хората го усещат.

А в твоя дом има ли от твоите черги?

О, да, има и то доста. В моя дом и в тези на приятелите ми има доста изработени от мен неща.

Не ти ли липсват произведенията след като ги пуснеш да живеят собствен живот при други хора?

Не ми липсват. Още преди да свърша поредната черга или пано, вече имам идея за следващите. Радвам се, когато нещата ми си намерят домове и хора, които да топлят и радват.

Къде могат да бъдат видяни твоите произведения?

На този етап могат да бъдат видяни в профилите ми в социалните мрежи, както и на различни събития из страната, събори, фестивали и др. https://www.facebook.com/MilenaFerkovahandweavingstudio

Какво е бъдещето на занаята, според теб?

Бъдеще за този и други занаяти трябва и вярвам, че ще има. На този етап, занаятите са преминали от нужда в бита в художествени такива. Наред с развитието на новите технологии, смятам, че е важно хората да не губят уменията си за работа с ръцете си. Докато има хора, които живеят и с част от миналото, носят и пазят традициите на предците ни, бъдеще ще има и за старите занаяти.

Снимки: Личен архив

Oborishte.bg

Сподели с приятели