ПРЕДИ по-малко от година един млад мъж от Панагюрище развива потребност да събира чувства, пориви, полети, спомени и още нещо в стихове, стиховете – в стихосбирка, стихосбирката – в името „Зависимост”. Така се казва дебютната книга на Михаил Караиванов, която ще види бял свят след броени дни. Без да търси поле за себедоказване, младият мъж, който вече е трайно зависим от музиката и създател на панагюрската рок банда „MODICA”, споделя, че не може да се нарече поет, а любител, изразяващ своите мисли и емоции чрез поезия и музика.

ТОЙ не търси изящната словесност, нито творчество в мерена реч и помпозни словесни формули. В 49-те стиха в първата му стихосбирка говорят преди всичко откровението и мечтите, светоусещането и страстта.

„ЗАВИСИМОСТ” разказва една общочовешка история за развитието на отношенията между две личности, която история няма щастлив край. Хаотично написаните във времето стихове намират обаче своето точно място, следвайки сюжетната линия. Почти навсякъде прозира любовта в различните й проявления и въпросът как да я съхраним, за да не я загубим. Неизменно е и присъствието на Жената – провокираща, питаща, вълнуваща. Самият автор откровеничи, че в основата на всяко красиво нещо е жената и търси паралели с нея като вдъхновителка  – и в поезията, и в музиката, които твори. „Басът й дава тяло, барабаните – живот, текстът е душата, а солата я обличат, защото добре облечената жена е по-красива от голата“, споделя Михаил.

С РАДОСТ приема, когато някой човек преоткрие част от себе си в стиховете му, които вече са публикувани в няколко литературни издания, блогове и в социалната мрежа.  Иска му се неговата творческа активност да даде импулс и на други млади хора от Панагюрище. Какво още сподели самият автор на „Зависимост” преди представянето на книгата, разберете от интервюто с него.

Дебютната ти книга „Зависимост” вече е готова. Как един инженер, любител музикант, който не само обича, но и прави музика, се вдъхнови да пише поезия?

Откакто се помня, винаги съм обичал точните науки, а от друга страна, винаги съм изпитвал страст и към музиката. Мисля, че зодията ми близнаци е виновна за всичко. За мен поезията е  естествено продължение на любовта ми към музиката. Всъщност първата поезия, с която съм се сблъсквал, са именно текстовете на песните. А вдъхновението ни дебне навсякъде и обикновено е облечено в рокля.

Разкажи ни за книгата, какви емоции е събрала и какво искаш да кажеш на читателите?

Общочовешки, достъпни, многоцветни. Буквално се сърфира върху тях. Ако читателят усети всичко това, значи съм се справил добре. Виж например водата, тя приема различни агрегатни състояния, които имат собствени наименования. Може да е твърда, течна и газообразна, но е винаги вода. Същото е и с любовта.

Защо „Зависимост” и от какво?

Зависимостта е нужда, а каква по-голяма нужда от тази за любов!

Книгата ти носи същото име като дебютната, студийно записана авторска песен на рок групата „MODICA”, чието начало поставяш ти? Като отпратка към това, което бе написал в социалната мрежа за песента – кои са моментите, които се превръщат в стихове и как стиховете стават песни?

Тук става дума за моменти, които те разтърсват емоционално и ги усещаш с всяка клетка на тялото си. За да мога да говоря (пиша) за случилото се, е необходимо усещането да узрее. Това може да се случи след неопределено време. Тогава нещо от ежедневието ми, като песен, филм, книга, случайна среща, може да ме върне към изживяното и да му дам хартиен живот. Звучи доста сложно за обяснение. Вече с готов стих може да се опиташ да направиш песен, като наредиш текста върху музика. Това никак не е лесно, защото нещата, които пиша не са в рима.

Да се върнем към поезията… Казват, че там къдeтo поезията спира, почва музиката. При тебе как е – борят ли се музиката и поезията, или съжителстват, кое от двете изкуства в по-пълна степен отговаря на твоята същност.

Всъщност идеално се (ме) балансират.

В поезията ти няма рима, но има ритъм и точни думи, всъщност, какво е поезията за тебе?

Начин да изразявам мислите и чувствата си. Липсата на рима ми дава по-голяма свобода.

Времето и мястото фактор ли са за това, което твориш – било музика, или поезия?

Най-важният фактор е самотата. Тя е творческата ми стая, останалите компоненти са просто интериор. За музиката е по-сложно, не винаги имаш китара под ръка.

В поезията ти присъстват и вик, и болка, и спомен, и бедствието, и лъжата… – кое е преобладаващото чувство в дебютната ти книга?

Любовта!

Прави ли поезията поета щастлив?

Със сигурност, въпреки че когато пишеш мрачни неща и се чувстваш щастлив, малко звучи като мазохизъм.

 Трябват ли много думи, за да се каже истината, за да се говори за любовта…

Когато става въпрос за любовта, не е важно количеството на думите, а качеството. От векове се пише за нея. В днешно време е истинско предизвикателство да подбереш подходящи думи, същевременно да останеш извън клишетата. В отношенията между двама души винаги има две истини.

Силата или слабостта повече те вдъхновяват?

За мен слабостта е сила, която трябва да можеш да използваш.

Сподели любим твой стих!

По-добре ти сподели, ако имаш /б.а. – на края на интервюто може да видите кое е стихотворението/

Мислиш, ли че живеем в духовен и културен упадък?

Звучи доста крайно и може би аз не съм човекът, който да дава такива оценки. Но мисля, че всеки свеж импулс в културните среди е добре дошъл. Заобиколен съм от млади хора, вълнуващи се от различни изкуства, т.е. има надежда.

Песента „Зависимост” беше представена по време на една литературна вечер, а как ще представиш стихосбирката си?

Подготвям интересно и по-нестандартно представяне, в което са замесени много млади дейни хора. Засега ще издам само датата и мястото –  23-ти април, Клуб 3,14.

 „ПОДСЛОН“

винаги си добре дошла
на моя остров
но да знаеш
тук е тясно
не идвай с багаж
и часовник не трябва
тук времето няма обхват
вземи само мечтите
те не тежат
но не забравяй
момента когато
трябва да тръгнеш
бездомна ли си отново
да има къде да се върнеш

Част от творчеството на Михаил Караиванов може да прочетете тук.

Oborishte.bg

Сподели с приятели