Наистина интересната личност на Чочи
ВСЕКИ от нас има собствена представа кой човек може да се нарече интересна личност. Но все пак хората имат общи допирни точки. Интересният човек обикновено е харизматичен, с чувство за хумор, оптимист, уверен, с всестранни познания, ярка индивидуалност. Такъв е и панагюрецът Стайо Чочев-Чочи.
Трудно може да се допусне, че гони 80 лета, като се има предвид енергията, която излъчва и влага в какви ли не занимания – от непрекъснатите строително-ремонтни дейности, с които се захваща, през билкарството, защото това е неговата панацея, през непрекъснатото движение по трасето София-Панагюрище-Панагюрски колонии, та до писането на еротична поезия, дали защото поезията е еротиката на душата, според някои.
Настоящото четиво ще е само щриха от колоритната му личност и пълния с преживявания живот. А животът му започва в двора на училището „Свето Покровско”, където е била неговата родна къща. Ражда се в бедно, но много трудолюбиво семейство. Баща му бил тенекеджия. Майка му – „красива, гениална и неуморна, беше бунтарка, криеше и четеше забранена за времето литература…”, с възхищение споделя за своята майка след толкова години.
Той е от големия панагюрски Чочев род,
но малка част от живота си прекарва в Панагюрище. Завършва Техникума по механотехника в Пловдив. По-късно се квалифицира в Института за учители-специалисти. Бил отличен ученик. А също и красавец с добри маниери.
Кавалерства на Валентина Терешкова
– първата жена, летяла в космоса, при една от визитите й в България. Голяма част от годините за Стайо минават в учене, усвояване на специалността топлообработка на метали, изкарва курс по ковано желязо в някогашния Пионерски дворец. Учи се на така трудната и взискателна професия на заварчик, попива знания от ерудирани преподаватели, докато идва моментът самият той да стане такъв и да започне да преподава. Обучава хиляди мъже, включително и чужденци, показва тънкостите на заваряването и извън пределите на страната. Дълги години работи в Център за професионално обучение на заварчици, като е сред основоположниците му. Заваряването е сложна, интересна, много творческа професия, в нея не бива да се допускат грешки, казва Стайо Чочев за професията заварчик, за която днес има недостиг на кадри в България, а и в цяла Европа.
Постепенно професията се превръща в изкуството за него.
Успява да вдъхне живот на метала, да му придаде форма, симетрия, прави го изкусно, влагайки солиден опит и интуиция. Някои от творенията му не се понравили на тогавашната действителност. „Не са в духа на традицията”, отсякъл преди доста години шефът на Съюза на майсторите в България за фигури от ковано желязо, измайсторени от Чочев. Но стереотипите на времето не се вписвали в космополитния му поглед. Въпреки че е повече гражданин на света, отколкото да се вписва в контурите на определена общност, той мисли синовно и отговорно за Родината.
Призовава да опазим и съхраним генетичния код на нацията и българския технически и интелектуален потенциал.
Същият, който напуска пределите на България, защото е подобаващо оценен някъде по света. България е богопомазана страна, споделя още той. Тук всяко растение е билка, според Стайо Чочев. Именно лековитите растения са неговата аптека, те са единствените лекарства, които пие. И до ден днешен Чочи чете без очила, може да се похвали с бодър дух и по младежки гъста коса. От къде черпи тази енергия, няма как да не се запита човек.
Споделя, че е открил своята енергийна зона на Панагюрски колонии, там успява да се зареди отново и отново. Половината време прекарва в курортното селище. Другата част от година е в столицата, където е и неговата с 19-години по-млада съпруга, която е лекар. Към жените Чочи има специално отношение. Често го изразява в рима, като поднася възхищението с голяма доза чувство за хумор, като:
„Да откажеш на жена
туй е светотатство
и ще бъдеш ти линчуван
от светото братство!
…
Да повярваш на жена
туй е престъпление
по каноните на любовта
тя е дяволско творение!
А той, Стайо Чочев, е наистина интересна личност.
Oborishte.bg