НАЙДЕН И ПЕЙО ДРИНОВИ: „РЕШИХМЕ ДА ЗАГУБИМ ВСИЧКИЯ СИ ИМОТ И ЖИВОТ, ЗА ДА ВИДИМ БЪЛГАРИЯ ОСВОБОДЕНА“

(Найден Дринов 1846 – 1909, Пейо Дринов 1850 – 1914)

Панагюрище става център на Априлското въстание в IV революционен окръг не по случайно стечение на обстоятелствата и воля на историческата съдба, а в резултат на неговото закономерно развитие през Възраждането.

И ако хода на събитията довежда до 20 април 1876 г., то заслугата не е само на неуморната дейност на Апостолите, но и на решаващата роля на местните революционни дейци, сгрупирани около Революционния комитет.

Комитетът, на когото Бенковски и Волов се опират в съдбоносното дело в общи линии е основаният от Апостола на свободата Левски комитет.

Един от най-верните революционни дейци, на когото се доверява Васил Левски  при нееднократните си посещения в града, е Найден Дринов. Спечелил доверието на Апостола, той го приютява и в къщата си, и е от първите членове на създадения от Левски комитет. В „Записки от живота ми“, съхранявани във фонда на Исторически музей – Панагюрище, Найден Дринов пише: „Първи апостоли за българската свобода Панагюрище видя (в лицето на) Васил Левски, Ангел Кънчов и Димитър Общи… След запознаването стана едно събрание, от малко хора, в което се състави комитет… Така съставен, комитетът действуваше за разпространението на идеята твърде енергично… Съставянето на тоя комитет още повече разпали духовете на [панагюрските младежи], които постоянно търсеха и се надпреварваха да четат вестниците „Свобода“, „Независимост“, „Горски пътник“, които получавахме през Дунава.“.

Найден Дринов става един от най-верните последователи на Левски. Убеденият революционер не спира своята дейност и той е човекът, на когото се доверява Георги Бенковски при идването си в Панагюрище.

Найден и Пейо Дринови – двамата по-малки братя на именития учен проф. Марин Дринов се отдават всецяло на борбата за освобождение. „Най-напред дойде Георги Бенковски (революционера) в Панагюрище... – пише в записките си Пейо Дринов – След като ни разправи с каква цел е дошъл, аз го приех, пазих го и го вардих няколко дена, додето ни разправи и на двамата с брата ми Найден потънко, че трябва да въстане народа (българите) срещу мръсното турско иго, и то в един ден, да може тогава да се освободи България от турско робство.

Ние с брата ми Найден приехме с драга воля… това свято дело и решихме да загубим всичкия си имот и живот, само и само да можем видя милата ни България освободена. Дадохме пред всевишния бог клетва, каквото ще работим с всичките си сили, деятелно и материално докрай, без да издадем тая тайна някому...“

Ханът, който братя Дринови държат, става основното място, в което се събират революционерите. Той става тайната квартира, в която се уреждат срещи и се извършва организацията на съдбоносното дело – бъдещото въстание.

Като член на Панагюрския революционен комитет Найден Дринов развива усърдна дейност за подготовката на въстанието като посреща и препраща тайни куриери, съхранява комитетския архив, получава комитетските писма, грижи са за осигуряването на барут и доставката на оръжие, обикаля да укрепи комитетите в Пазарджик, Пловдив и Брацигово.

„Постоянно нощно време се събирахме на заседания, повечето в нашия хан и у нас дома, и в скоро време организирахме тайна полиция и тайна поща… Разпределихме помежду си ближните села, в които почнахме да прехождаме да проповядваме…“, си спомня Найден Дринов.

Не по-малко активен е и Пейо Дринов. Той изпълнява куриерски задачи, занимава се с разпределението на барут, куршуми и други необходими неща. „За да ме познават селяните от окръга и да знаят до кого да я принасят, то реших, та си провалих дясното ухо и си турих менгусче (обеца), та като дохождат селяните из окръга, да знаят до кого да дохождат и да ми дават всички сведения и що им трябва да им давам – с удостоверения от нихния комитет.“, пише Пейо Дринов в „Библиографията ми по Априлското въстание в 1876 г., гр. Панагюрище“, съхранявана във фонда на музея.

Найден и Пейо участват активно в организацията на Оборищенското събрание. Ето какво четем в Записките на Найден: „Събранието беше назначено да стане на 10 априлий в Панагюрище… Когато настъпи датата определена, още отсред нощ почнаха да прихождат представителите, повечето свещеници, учители и видни други лица… Всички тия хора идеха и слазяха на нашия хан, за който беше известно навсякъде, че е гнездото на комитетските работи.“

20 април 1876 година – въстанието е обявено. Найден става член на Привеременното правителство, което заседава постоянно и ръководи въстанието. Пейо е десетник и се сражава геройски на позициите при Черешката река и Кукла.

Първоначалното опиянение от свободата бързо е изместено от трезвата оценка, последвалия погром и многото жертви. Панагюрище е превзето от турските части на Хафъз паша и подложено на огън и сеч. Братята Пейо и Найден Дринови са заловени от турците, жестоко изтезавани в затворите в Пазарджик и Пловдив, но въпреки това остават верни на клетвата си. Двамата са освободени от затвора през есента на 1876 г. Щастливи виждат любимата си България освободена и изживяват достойно живота си.

Ирина Ботева

главен уредник в Исторически музей – Панагюрище

Сподели с приятели