
На Илинден в с. Баня беше осветен кръст на местността Венеца
Днес банци отпразнуваха Илинден на м. Венеца, където се намира вековен дъб, под който са се извършвали ритуали и обреди от много години, съобщи секретарят на местното читалище Радка Мутева. Традицията била позабравена , каменният кръст от миналото изчезнал. Благодарение на Тонка Дунчева днес там има нов издялан каменен кръст, пазител на селото, който беше осветен в празничния ден. „Нейната енергия, вяра в доброто и спомените от миналото дадоха нов живот на стародавната традиция”, сподели Мутева.
На м. Венеца беше отслужен водосвет за здраве в чест на Свети Пророк Илия. Раздаден беше и курбан за здраве на хората от селото.
На тази местност на Илинден са се организирали общоселски събори с курбан и водосвет. Курбанът там се е правел още от езически времена. Жертвоприношението трябвало да омилостиви светеца и да предпази селото от градушки и наводнения. Правел се е също под дъба молебен за дъжд и плодородие – „ Вайдудул”. Самото име на местността „ Венеца ” идва оттам , че под дъба са виели венци , с които са украсявали около него за празника. Там излизали вярващи хора от селото на Илинден, които палели свещи и правели курбан от пиле или петле. Задължително е имало и водосвет за здраве под дъба. Този обред се е извършвал точно в горещниците и хората са ходели да празнуват облечени в носии от дебели вълнени платове.
Стари хора от селото разказват , че под дъба е имало издялан каменен кръст, където палели свещите във вид на кръст. Заклинателят на Оборищенци поп Груо- Бански също е правел водосвет под дъба на Венеца на празника „Илинден ”. Това е едно от четирите свети места, които пазели село Баня от Злите сили . Другите три са Св. Неделя, където също е имало още по- стар дъб , който е изгорен и отрязан, местностите „Свети Дух” и „Света Петка” , т.е. на четирите ъгъла на селото.
Вековният дъб на м. Венеца пази в своите корени историята на обредите в панагюрското село Баня. През учебната 2015-2016 година, ученици от ОУ”Проф.Марин Дринов”, живеещи в с.Баня, провокирани от темата на конкурса „Аз съм дърво с история – защити ме”, сформираха екип и заедно със своя ръководител Мария Игнатова изследваха историята на вековното дърво. Със съдействието на библиотекаря в местното читалище Радка Мутева те проучиха архивите на Вельо Мутев, краевед от селото, който е описал обичаите и традициите на населението. Разговаряха с възрастни хора, които помнят ритуали от своето детство, свързани с дървото. По данни на местното население дъбът е на около 200 години, висок 8 метра, обиколка 1.80 см., и е в добро, здраво състояние. Много са мистиките и тайните , до които никога няма да можем да достигнем. Единственото, което можем да направим и което е дълг на всеки, който обича чудесата на природата, е да ги пазим и да уважаваме тяхната сила, устояла на бурите на времето и повратите на съдбата, застигнали земята, от която са израснали. Те са мълчаливите свидетели на променящите се времена и нрави, извисяващи се близо до нас.
Oborishte.bg