Днес банци отпразнуваха Илинден на м. Венеца, където се намира вековен дъб, под който са се извършвали ритуали и обреди от много години, съобщи секретарят на местното читалище Радка Мутева. Традицията била позабравена , каменният кръст от миналото  изчезнал. Благодарение на Тонка Дунчева днес там има нов издялан каменен кръст, пазител на селото, който беше осветен в празничния ден. „Нейната енергия, вяра в доброто  и спомените от миналото  дадоха нов живот на стародавната традиция”, сподели Мутева.

На м. Венеца беше отслужен водосвет за здраве в чест на Свети Пророк Илия. Раздаден беше и курбан за здраве на  хората от селото.

На тази местност  на Илинден са се организирали  общоселски събори  с курбан  и водосвет. Курбанът там се е правел още от езически времена. Жертвоприношението трябвало да омилостиви светеца и да предпази селото от градушки и наводнения. Правел се е също под дъба  молебен за дъжд  и плодородие – „ Вайдудул”. Самото име на местността „ Венеца ” идва оттам , че под дъба са виели венци , с  които са  украсявали около него  за  празника. Там излизали вярващи  хора от селото на Илинден, които  палели свещи и правели  курбан от пиле или петле. Задължително е имало и водосвет за здраве под  дъба. Този обред  се е извършвал точно в горещниците  и хората са ходели  да празнуват облечени в носии от дебели вълнени платове.

Стари хора от селото  разказват , че под дъба е имало  издялан каменен  кръст, където палели свещите във вид на кръст. Заклинателят на Оборищенци  поп Груо- Бански  също е правел водосвет под дъба на Венеца на празника  „Илинден ”.  Това е едно от четирите свети места, които пазели село Баня от Злите сили . Другите три са Св. Неделя, където също е имало още по- стар дъб , който е изгорен и отрязан, местностите  „Свети Дух” и  „Света Петка” , т.е. на четирите ъгъла  на селото.

Вековният дъб на м. Венеца пази в своите корени историята на обредите в панагюрското село Баня. През учебната 2015-2016 година, ученици от ОУ”Проф.Марин Дринов”, живеещи в с.Баня,  провокирани от темата на конкурса „Аз съм дърво с история – защити ме”, сформираха екип и заедно със своя ръководител Мария Игнатова изследваха историята на вековното дърво. Със съдействието на библиотекаря в местното читалище Радка Мутева те проучиха архивите на Вельо Мутев, краевед от селото, който е описал обичаите и традициите на населението. Разговаряха с възрастни хора, които помнят ритуали от своето детство, свързани с дървото. По данни на местното население дъбът е на около 200 години, висок 8 метра, обиколка 1.80 см., и е в добро, здраво състояние. Много са мистиките  и  тайните , до които никога няма да можем да достигнем. Единственото, което можем да направим и което е дълг на всеки, който обича чудесата на природата, е да ги пазим и да уважаваме тяхната сила, устояла на бурите на времето и повратите на съдбата, застигнали земята, от която са израснали. Те са мълчаливите свидетели на променящите се времена и нрави, извисяващи  се близо до нас.

Oborishte.bg

Сподели с приятели