
На 28 юни 1858-а е създадена българската гимназия в Бесарабия
На 28 юни през 1858 г. в Болград (Бесарабия, днешна Украйна) е създадена първата българска гимназия от Възраждането. Болградската гимназия носи името на Георги Сава Раковски. Сред възпитаници са видни политици и военни дейци от историята ни.
През 1858 г. молдовският княз Николай Богориди приема делегация, упълномощена от българските преселници, в чийто състав влизат Георги Раковски, бесарабските посланици Панайот Греков, Георги Минков, Николай Парушев. В молбата си до княза те настояват да бъде учредено училище, в което науките да се изучават на български език. Княз Богориди е българин по произход, внук на Софроний Врачански и близък приятел на Г. С. Раковски. Това неизменно изиграва важна роля и той от раз дава своето съгласие за откриване на училището.
„Аз съм българин“, отвърнал той. „И затова сега начаса ще удовлетворя молбата и желанието на бесарабските българи”, след което поставя резолюция: „Възлагам това дело на Департамента по църковните дела и народното образование за незабавно осъществяване в пълен обем”. Радостта на всички е неописуема, а Раковски драматично възкликва: „Най-накрая за нашия народ засия слънцето на надеждата за образование”.
Обучението в Централното училище, както е наречена първата българска гимназия, е било достъпно абсолютно за всички заселници, независимо от тяхното материално положение и обществен статус. Единственото условие било те да са православни християни.
Любопитното е, че първите учители на гимназията дошли от България. Това били учителят по български език Васил Стоянов, учителят по физика Димитър Ямболов, математиците Иван Салабашев и Александър Попович. По-късно в преподавателския състав на училището влизат и бесарабски българи, получили образование във висши учебни заведения в Москва, Киев, Прага и Виена.
Важна роля в живота на училището изиграл неговият първи директор. Това е Сава Радулов, роден през 1917 г. в Панагюрище. Учил в Смирна и в Ришельовския лицей в Одеса, той създава едно от първите класни училища в България. Той превежда и написва 18 учебника и се явява един от основателите на Книжовното дружество, поставило началото на Българската академия на науките. Кандидатурата на Г. С. Раковски също е била разглеждана за длъжността първи директор на Централното училище в Болград, но избирането му е било невъзможно, тъй като по това време той е разследван от австрийските и румънски власти за обществено-политическа дейност.
Някои от випусниците, завършили първа гимназиална степен, стават учители и писари в българските колонии.
Още от самото начало на своето създаване огромно внимание в гимназията се отделяло на националното и патриотичното възпитание на младежите, с цел подготовката на българска интелигенция. Нейни възпитаници стават такива личности от родната ни история като Александър Тодоров – Балан, генерал-полковник Данаил Николаев, финансовият министър Иван Салабашев, българските премиер-министри Димитър Греков (1899 г.) и Александър Малинов (1908-1910).
За своята повече от век и половина история учебното заведение сменя 9 пъти статута си, минавайки през Румънски лицей, Руска осемгодишна гимназия, Гимназия на император Александър ІІІ.
Oborishte.bg