На 31 март 1889 г. официално е осветена Айфеловата кула, издигаща се набрега на р. Сена край Марсово поле. Тя е построена през 1887-1888 г. и е сред най-популярните символи на Франция в наши дни. Ежегодно е посещавана от около 5.5 млн. души. Кулата с височина от 300 м, без 24-метровата антена на върха, и 75 етажа е издигната като входна арка към Световното изложение, открито в Париж през 1889 г., за да отбележи 100-годишнината на Френската революция. В зависимост от температурата и слънцето височината на кулата варира с около 8 см. Тя е най-високата сграда в света чак до 1930 г., когато е изпреварена от “Крайслер билдинг” в Ню Йорк, висок 319 м. Общото й тегло е 10 100 метрични тона,а само стоманената структура тежи 7300 метрични тона. На строежа на кулата работят над 300 работници, които свързват в единна конструкция 18 038 парчета специална заякчена стомана с помощта на 2.5 млн. нита, следвайки структурния дизайн на Морис Кьохлен и проекта на Гюстав Айфел. Въпреки изключително опасните условия при строежа на кулата загива един-единствен човек. Освен асансьорите до върха на кулата отвеждат и стъпала, които варират през десетилетията. При откриването й са 1710, след ремонт в началото на 80-те години на XX век стават 1920, а днес са 1665 г. За да бъде спасена металната структура от ръжда и корозия, тя трябва да бъде пребоядисвана на всеки 7 години с около 50 метрични тона. специална боя. От началото на XX век кулата е използвана за радиоразпръскване, а от 1957 г. – и за тв предавания. През първите десетилетия от съществуването й конструкцията е ненавиждана от парижани, а през 1925 г. дори модернистът Виктор Лустиг символично я продава за скрап. През август 1944 г., когато съюзниците са на подстъпите към Париж, Хитлер нарежда на ген. Дитрих фон Холтиц да я срине и да изгори града, но той отказва.

През 2006 г. на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 г. общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г. През 2011 г. е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци.

10 неща, които не знаем за Айфеловата кула

1. Айфеловата кула е най-високата сграда в света до построяването на сградата Крайслер в Ню Йорк през 1930 г.
2. След падането на мрака, на всеки кръгъл час Айфеловата кула примигва с хиляди светлинки в продължение на 5 минути.
   3. Асансьорите се смазват всеки ден. С говежда мазнина.
3. Кулата става с 18 см по-висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.
4. Айфеловата кула е пребоядисвана 18 пъти от създаването си досега, като няколко пъти е сменяла цвета си. В началото е била червена, по-късно жълта и кафява. При всяко пребоядисване свалят 15 тона ерозирала боя и се нанасят нови 60 тона боя.
5. Парижката интелигенция начело с Александър Дюма и Ги дьо Мопасан започва кампания срещу Айфеловата кула като безполезна и грозна. Нарекли се „Комитет от триста“ – по един член за всеки метър от кулата, и рисували апокалиптични картини как кулата се накланя и пада върху Лувъра или Нотр Дам. Самият Мопасан започнал всеки ден да обядва в основата на Айфеловата кула, защото, твърдял той, това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала.
6. Когато е издигната, било предвидено кулата да остане в Париж 20 години, след което да бъде демонтирана. Причината да бъде оставена били започналите научни експерименти, които се извършвали от нея, и по-специално първите радио излъчвания.
7. На върха на кулата има радиоантена, която е използвана по време на Втората световна война да прихваща съобщения от германското разузнаване.
8. Точно под върха Густав Айфел си построил таен апартамент, за да му завиждат всички. Там се събирал със свои приятели учени, които дори извършвали експерименти в малката лаборатория, прикрепена към апартамента. Днес апартаментът още си е там, почти непокътнат, отворен за любопитните посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.
9. В ресторант Le Jules Verne се правят средно по две предложения за брак на ден.

Oborishte.bg

Сподели с приятели