
На 31 март 1889 г. Айфеловата кула е официално открита и осветена
На 31 март 1889 г. официално е осветена Айфеловата кула, издигаща се набрега на р. Сена край Марсово поле. Тя е построена през 1887-1888 г. и е сред най-популярните символи на Франция в наши дни. Ежегодно е посещавана от около 5.5 млн. души. Кулата с височина от 300 м, без 24-метровата антена на върха, и 75 етажа е издигната като входна арка към Световното изложение, открито в Париж през 1889 г., за да отбележи 100-годишнината на Френската революция. В зависимост от температурата и слънцето височината на кулата варира с около 8 см. Тя е най-високата сграда в света чак до 1930 г., когато е изпреварена от “Крайслер билдинг” в Ню Йорк, висок 319 м. Общото й тегло е 10 100 метрични тона,а само стоманената структура тежи 7300 метрични тона. На строежа на кулата работят над 300 работници, които свързват в единна конструкция 18 038 парчета специална заякчена стомана с помощта на 2.5 млн. нита, следвайки структурния дизайн на Морис Кьохлен и проекта на Гюстав Айфел. Въпреки изключително опасните условия при строежа на кулата загива един-единствен човек. Освен асансьорите до върха на кулата отвеждат и стъпала, които варират през десетилетията. При откриването й са 1710, след ремонт в началото на 80-те години на XX век стават 1920, а днес са 1665 г. За да бъде спасена металната структура от ръжда и корозия, тя трябва да бъде пребоядисвана на всеки 7 години с около 50 метрични тона. специална боя. От началото на XX век кулата е използвана за радиоразпръскване, а от 1957 г. – и за тв предавания. През първите десетилетия от съществуването й конструкцията е ненавиждана от парижани, а през 1925 г. дори модернистът Виктор Лустиг символично я продава за скрап. През август 1944 г., когато съюзниците са на подстъпите към Париж, Хитлер нарежда на ген. Дитрих фон Холтиц да я срине и да изгори града, но той отказва.
През 2006 г. на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 г. общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г. През 2011 г. е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци.
10 неща, които не знаем за Айфеловата кула
- Айфеловата кула е най-високата сграда в света до построяването на сградата Крайслер в Ню Йорк през 1930 г.
- След падането на мрака, на всеки кръгъл час Айфеловата кула примигва с хиляди светлинки в продължение на 5 минути.
3. Асансьорите се смазват всеки ден. С говежда мазнина. - Кулата става с 18 см по-висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.
- Айфеловата кула е пребоядисвана 18 пъти от създаването си досега, като няколко пъти е сменяла цвета си. В началото е била червена, по-късно жълта и кафява. При всяко пребоядисване свалят 15 тона ерозирала боя и се нанасят нови 60 тона боя.
- Парижката интелигенция начело с Александър Дюма и Ги дьо Мопасан започва кампания срещу Айфеловата кула като безполезна и грозна. Нарекли се „Комитет от триста“ – по един член за всеки метър от кулата, и рисували апокалиптични картини как кулата се накланя и пада върху Лувъра или Нотр Дам. Самият Мопасан започнал всеки ден да обядва в основата на Айфеловата кула, защото, твърдял той, това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала.
- Когато е издигната, било предвидено кулата да остане в Париж 20 години, след което да бъде демонтирана. Причината да бъде оставена били започналите научни експерименти, които се извършвали от нея, и по-специално първите радио излъчвания.
- На върха на кулата има радиоантена, която е използвана по време на Втората световна война да прихваща съобщения от германското разузнаване.
- Точно под върха Густав Айфел си построил таен апартамент, за да му завиждат всички. Там се събирал със свои приятели учени, които дори извършвали експерименти в малката лаборатория, прикрепена към апартамента. Днес апартаментът още си е там, почти непокътнат, отворен за любопитните посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.
- В ресторант Le Jules Verne се правят средно по две предложения за брак на ден.
Oborishte.bg