На 29 юни 2026 г. от 17.30 часа в Исторически музей Панагюрище ще се състои едно от най-значимите културни събития за годината – официалното представяне на новото изследване „Стопански живот в Панагюрско XV – XIX век“ от д-р Ясен Христов, което проследява детайлно демографския профил и икономическия възход на района в посочения исторически период. Книгата представлява научно-популярен разказ за естествените икономически промени, съпътствали живота на поколения жители на Панагюрския край от падането под османска власт до Освобождението.

Авторът си поставя амбициозната задача да запълни една значителна празнина в българската историография, особено по отношение на ранните векове на османското владичество (XV–XVII в.), за което данните до момента оставаха твърде оскъдни. Чрез използването на новоразчетени османски архиви от Истанбул и Анкара, както и документи от НБКМ и местния архив на музея в Панагюрище, книгата възстановява картината на селищната и стопанската история на региона. Изследването следва подхода на утвърдени османисти, разглеждайки понятието „Панагюрско“ в широкия му обхват – от административния център Панагюрище до съседните села като Стрелча, Попинци, Бъта, Баня, Мечка (Оборище), Поибрене и Петрич.

Централно място в труда заемат две специални категории население, изиграли ключова роля за икономическото оцеляване и възход на района. Войнуците (войнуганите) – категория християнско население с военно-помощни функции, в определени периоди са съставлявали по-голямата част от жителите в Панагюрско. Данните показват, че през XVI в. Панагюрският край е бил най-голямата концентрация на войнушко население в Централна Южна България, като само Панагюрище е давало 36 % от войнуците в цялата Пазарджишка каза. Техният специален статут, включващ освобождаване от редица данъци и правото да носят оръжие, е формирал дух на самостоятелност и свободолюбие в региона.

Втората група, на която Панагюрище дължи своя икономически разцвет, са джелепкешаните – едрите овцевъди и търговци на добитък. Изследването проследява как още от началото на XVIII в. местни войнуци притежават мандри с хиляди овце, осигурявайки продоволствието на имперската столица Цариград. Този поминък носи баснословни богатства в региона, като годишната чиста печалба на панагюрските търговци е достигала 1 милион златни гроша.

Книгата детайлно описва и разнообразието от занаяти, които процъфтяват благодарение на скотовъдството: абаджийство, мутафчийство, табакчийство и златарство. Към средата на XIX в. в Панагюрище функционират 574 занаятчийски работилници. Особено впечатление прави развитието на абаджийството, което прераства в разпръсната манифактура, ангажираща цели семейства и дори съседни села в производството на шаяк за турската армия и пазарите в Сърбия и Гърция.

Авторът убедително доказва, че икономическото развитие и разцветът на Панагюрище, особено след 20-те г. на XIX в., са основният фактор за включването на града в Априлското въстание. Стопанската независимост на панагюрските джелепи и занаятчии им позволява не само да издържат църкви и училища, но и да закупят оръжието, необходимо за въстанието. През 1871 г. местните предприемачи кооперират капиталите си, които впоследствие са дарени за каузата на свободата.

Предстоящото представяне на книгата „Стопански живот в Панагюрско XV – XIX век“ на д-р Ясен Христов е възможност за жителите и гостите на града да се докоснат до разказа за „естествените стопански промени, които не могат да бъдат измисляни или пренареждани“. Чрез хронологията на фактите читателят ще почувства прозорливостта и предприемчивостта на своите предци, които, живеейки под чужда власт, са съзиждали икономическата мощ на своята бъдеща държава.

Oborishte.bg

Сподели с приятели