Нешка Робева: „Хората очакват никога да не греша, а аз съм само човек“

Не е ли сериозно предизвикателство да противопоставиш опера и балет срещу народно пеене и хора?
Кой и кога измисли рефрена „Нешка няма грешка“?

Отговори на тези и още въпроси дава пред Oborishte.bg легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева броени дни  преди спектакълът „Търси се Фигаро – Последната грешка на Нешка“ да бъде представен и в Панагюрище.  Момичетата и момчетата от „Нешанъл арт“ с ръководител Нешка Робева и артистите от Русенската опера, под ръководството на маестро Найден Тодоров,  слагат началото на своето национално турне  другата седмица. На 27 ноември спектакълът ще се играе в панагюрската зала „Арена Асарел“ от 18 часа.

Госпожо Робева, кой и кога измисли рефрена „Нешка няма грешка“?
-Бях състезателка по художествена  гимнастика – твърде късно започнах да играя. Наложих нов стил на игра – танц с уреди, плюс  това бях много динамична. Навън журналистите ме наричаха „Българската вихрушка“. Публиката ме харесваше /бях нейна любимка/, но  нямах достатъчно опит и винаги грешах, съответно оставах втора. На Световното първенство във Варна публиката в желанието си да ми помогне, издигна транспарант „Нешка няма грешка“, тогава наистина не сгреших, станах вицесветовен шампион… А рефренът „Нешка няма грешка“ остана като заклинание. Хората очакват никога да не греша, а аз съм само човек.

Не е ли сериозно предизвикателство да противопоставиш опера и балет срещу народно пеене и хора, и какво да очакват зрителите?
-Сериозно е, даже твърде сериозно, защото идеята ни е да го поднесем по един много смешен начин. Може да Ви е чудно, но най-трудно се прави смешен спектакъл. Публиката ще каже дали се е получило.

Защо поставихте това подзаглавие на спектакъла – „Търси се Фигаро-последната грешка на Нешка“?
-Защото по сценарий, аз като организатор съм допуснала грешка, събирайки две сватби на едно място. Едните са си поръчали фолклорна програма, другите – класическа – оперни арии и балет, и тъй, като „грешката“ е моя, аз се ангажирам да оправя нещата и така ги оправям, че всичко „обърквам“.

Ако този спектакъл ще е последната творческа изява от такъв мащаб за Нешка Робева, с какво ще се занимавате след това?
– Ще видим – Божа работа – имам планове поне за още два живота… Иска ми се да помогна в гимнастиката на „Левски“, искам също така да поставя начало на школа за талантливи деца, май много работи искам за моите 70г.?!

 Най-трудните ви моменти, откакто сте създали трупата си „Нешанъл арт“?
Доста са и са свързани най-вече с типичната ни ганьовска непочтеност и крадливост. Също така е трудно  за една Нешка Робева, хем да говори /както тя смята/ истината, хем да разчита на разбиране и помощ от страна на управляващите, които и да са те.

Най-запомнящото се ваше участие в страната или чужбина?
– В България – препълнените площади и възгласите още, още…! Спомням си един спектакъл в Мадрид в летен театър с повече от 2000 места. Имаше и правостоящи, играхме „Бежанци“. Беше пълно с българи – викаха, пяха, играха и накрая плакаха. Усещането бе неповторимо, бяхме им занесли част от Родината, бяхме докоснали струната на носталгията… Няма да го забравя.

Коя е най-голямата награда, която сте получавали?
– Като състезателка не станах шампионка, но редовно получавах приза – „Любимка на публиката“. Любовта на хората. По-голяма награда от тази няма. Благодарна съм им.

Животът ви е бил отдаден на спорта. Имало ли е моменти, в които сте съжалявали за този свой избор?
– Не, никога. Имахме изключителни успехи. Един френски журналист по повод едно от съчетанията на Диляна Георгиева бе написал „България е съвършенството на този свят“. Изтърпях и много обиди и унижения, познах и изключителна неблагодарност, но пак ще кажа – не, не съжалявам! Това, което спорта ми даде като опитност, чувство за национална принадлежност, устойчивост и сила да приемам загубите, да падам, отново да ставам и да продължавам напред, нито една друга дейност не би могла да ми даде.

Ако не се бяхте захванали със спорт, каква щяхте да сте?
– Исках да танцувам, да стана балерина, затова се записах в Хореографското училище в София. Там се докоснах до фолклора и го обикнах за цял живот. Завърших профил „Български народни танци“

143 златни, 63 бронзови, 88 сребърни медала. Това сте спечелили за България с вашите момичета. Смятате ли, че ще има ново поколение златни момичета?
-Това са медали само от олимпийски игри, Световни и европейски първенства и две Световни купи, ако броим, турнирите, балканиади, универсиади и т.н., с една дума както сега ги броят, ще надскочат 600 – 700. Не не могат да постигнат същите успехи и не защото не съм аз, а на първо място, защото спортът не е между приоритетите на държавата, а и комерсиалният момент измести истинското му значение.

Тази година празнувахте 70-годишен юбилей? Най-важните уроци, които научихте за тези 70 години?
– Да, годините са много и слава на Бога и уроците си ги биваше. Усвоила ли съм ги, обаче, дори на мен ми е трудно да кажа.

Кое е мястото, на което се чувствате най-добре днес?
– Обикалях света повече от 30г. Но България! Слави казва „Няма такава държава“, аз бих казала – няма такава природа, няма такава красота… В България, разбира се. Последните 16г. пропътувах многократно България надлъж и шир. Не мога да се наситя на красотата й. Трудовец е моето райско кътче. Залата – препълнена с дечурлига. Тук се чувствам наистина най-добре.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn