Нина Истревска , учител в ОУ”Двайсти април” взе в участие научна конференция на тема „Аджарската книжовна и художествена школа в развитието на българската ръкописна традиция и свеженските будители” в с.Свежен

Научна конференция на тема „Аджарската книжовна и художествена школа в развитието на българската ръкописна традиция и свеженските будители” се състоя на 15 и 16 юли в с.Свежен, част от празничната програма за отбелязването на 30 години от обявяването на Пловдивското село за архитектурно-исторически резерват. Конференцията беше един истински научен маратон. Гост- лекторите проф. дфн Невяна Дончева-Панайотова, гл.ас. д-р Диляна Радославова Петрова-Банкова, проф. дфн Боряна Велчева, проф. д-р Елисавета Мусакова, доц. Д-р Диана Атанасова Пенчева, проф. д-р Андрей Бояджиев, историкът краевед Стефан Стефанов, г-жа Нина Истревска и г-н Владимир Балчев много обстойно и на високо научно ниво запознаха многобройната аудитория в читалищната зала с почти всичко известно за Аджарската книжовна школа, разказаха за 30-те документа, които се счита, че са излезли под перото на аджарските книжовници. Докладът на Истревска беше на тема „Духовни и книжовни връзки между Карлово и Аджар през XVII век”.

DSC07412 DSC07417 DSC07428 DSC07440 DSC07444 DSC07446

Най-интересният от ръкописите на Аджарската школа, Аджарският дамаскин от 1686 г., е признат от специалистите за един от най-забележителните по съдържание и украса ръкописи, създадени изобщо през Османската епоха. В пространна приписка към него между другото се казва, че е бил продаден в Панагюрище от създателите си даскал Недялко и даскал Филип за 40 гроша и изложен в църквата „Св. Теодор Тирон“ за общо ползване. В приписката са изброени и имената на панагюрските настоятели, с чиито средства е бил закупен ръкописът. В момента той се съхранява в Академичната библиотека в Санкт Петербург, подарен на руския учен Срезневски от учения Спиридон Палаузов.

Аджарската книжовна школа, както и другите книжовни школи (Етрополска, Карловска, Кукленска и т.н.) показват, че в тъмните 16, 17 и 18 век на турско робство българският дух, книжовност и култура не само са били живи, но са сътворени книги, миниатюри и текстове на много високо ниво.

min2 svejen svejen1 svejen2

Село Свежен е архитектурно-исторически резерват. Разположено е в Сърнена Средна гора, област Пловдив. Според някои изследователи на връх Кадрафил, под който е разположена надгробната плоча в памет на Хаджи Димитър, е лобното място на славния войвода. Селото е основано през 14 век. Счита се, че за първи път то е населено от избягали от Търново боляри. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски означава „здрав/каменен.“ Там се развива и Аджарската книжовна школа, която по време на османското владичество е продължение на Търновската книжовна школа. През 17 век в тогавашната църква „Св. Георги“ в селото се създават много требници, минеи, евангелия, дамаскини. Преписва се Паисиевата история. Селото е опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи остават към 100. В момента в Свежен живеят около 107 постоянни жители, но лятото населението достига 1200 души. От есента на 2015 г. кмет на селото е Христо Енков, сърцат, трудолюбив човек и неподправен ентусиаст, и има една цел: да върне старата слава на Свежен.

kmet elenkov

 

Oborishte.bg

 

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn