Велко Королеев е панагюрецът, посочил 11 май за Ден на солунските братя Кирил и Методий.
През 1852г. Велко Королеев завършва ръкописа на „Месяцослов или календар вечний… за 1853 г.“, в който за първи път в родната календарно-празнична система, която дотогава е представяна само от светии на гръцката православна църква, на датата 11 май са посочени славянските светии Кирил и Методий. Дотогава двамата братя са били чествани поотделно.
В своя „Месяцослов или календар вечний… за 1853 г.“на 47 страница (тук текстът е по съвременния правопис) Велко Королеев пише:

„Месец май
ден 11-ий
В този ден честваме паметтта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия, както ги споменава Негово преосвещенство българския владика Господин Стефан в българската църква в Цариград.“

Велко Королеев е роден през 1798г. в Панагюрище, където получава образование в местното училище. Баща му Рад Королеев е бил заможен джамбазин и като младеж Велко е ходил с него в Цариград във връзка с търговските му дела. След смъртта на бащата синът става писар при влиятелните копривщенски чорбаджии Чалъковци. По-късно е на служба при княз Стефан Богориди в Цариград, където се запознава както с неговите синове, така и с покровителстваните от княза котленци Георги Раковски, Гаврил Кръстевич и Атанас Гранитски.

Велко Королеев за първи път чува за Кирил и Методий в родния си град от дългогодишния представител на Хилендарския манастир монаха Харалампий и те стават негови постоянни духовни спътници. По-късно Гаврил Кръстевич, с когото го свързват близки дружески отношения, му дава по-пълни сведения за делото на солунските братя. А когато календарът е готов, решаващ принос за определяне на датата 11 май има Атанас Гранитски, възрожденец с голяма ерудиция и вероятно добре запознат с руските богослужебни книги, в някои от които е отбелязан празникът на светите братя именно на тази дата.
За кратко време той продава на българите в Цариград повече от половината от отпечатаните 3000 броя – един значителен тираж дори за днешно време.
Но с това си спечелва гнева на гръцките духовници и за дързостта си да включи без разрешение славянските отци е призован да отговаря пред цариградската патриаршия. Наредено е да бъдат конфискувани и унищожени останалите екземпляри, но благодарение на намесата на Атанас Гранитски забраната е отменена. Велко Королеев е лишен от правото да продава календара си в турската столица и трябвало да го продава на Узунджовския панаир, за да възстанови взетите на кредит за издаването му средства. Използвайки популярността, издателят Тадей Дивитчиян, без знанието на автора, отпечатва допълнителен тираж и го пуска на панаира на по-ниска цена. Принуден да се съобразява с нея, Велко Королеев претърпява големи загуби. За да изплати задълженията си, зедно с двамата си синове Филип и Иван той заминава на тежък гурбет в Бесарабия, където учителства заедно с тях и дълги години, като се занимава и с дребна търговия, но успява да спести средства и да върне всичките си дългове за календара.
По време на Априлското въстание през 1876 той е в Панагюрище, а след потушаването му помага на представителите на чуждите дипломатически мисии и журналистите да съберат сведения за жестокостите, извършени над беззащитното население. Велко Королеев умира в родния си град около 1908 година.

Oborishte.bg

Сподели с приятели