На специална пресконференция, провела се на 12 април в столицата, Българската минно-геоложка камара обори три мита за минната индустрия у нас. На специалния канал в платформата YouTube на БМГК бе публикувано първото видео, с което се разказа за успешното партньорство между минни компании и общините Чавдар и Панагюрище.Организаторите представиха и темите на следващите видеа за технологичната модернизация на българските мини, както и за възможностите за развитие на биоземеделие в минна община.

Защо има нужда от представяне на реалното състояние на минната индустрия на България?

“Днес правим първа крачка в опитите си да изчистим митовете за минната индустрия. Минният бранш разчита на знанието, което имаме за земята. Геологията и минното дело са научни дялове, който дават отговорите за това дали има достатъчно налични природни дадености и дали е икономически изгодно намереното под земята да се добива. Това е най-общото обяснение на един сложен и научно обоснован процес. Минната индустрия има доверие в науката и точния анализ. Само чрез наука и знание можем да вървим по пътя на устойчивото развитие.“ – посочи в началото на пресконференцията инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК.

Първите три мита за минния бранш

Пресконференцията представи първите три мита за минния бранш, както основен фокус беше този, свързан с партньорството между минната индустрия и общините у нас.

Мит 1: Минните компании не помагат на общините, на чиято територия развиват своите проекти. Те просто ползват наличните блага, услуги и нищо не дават.

Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.

Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до който процесът е необратим.

Минният бранш у нас инвестира колосални суми, за да бъде на световно ниво. За последните 18 години водещите добивни компании са вложили над 4 млрд. лева в технологично обновление, което влече със себе си подобрени икономически, екологични показатели и представяне по отношение на здраве и безопасност. У нас вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация, чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.
Минната дейност и туризма, и биоземеделието могат да се развиват устойчиво заедно и да не си пречат.
По отношение на втория мит бе посветена основната част на вчерашното събитие.

Минният бранш и минните общини

 „Община Чавдар е усвоила около 11,5 млн. от еврофондовете за обновяване на селото. Но ако трябва да бъдем честни на нас много сериозно ни помага това, че има разположени съоръжения на две мощни икономически предприятия това са Елаците и Дънди Прешъс Металс Челопеч.“

Пенчо Геров, кмет на община Чавдар

„За мен е чест да бъда председател на общински съвет Панагюрище. На една община, която се развива много динамично в последните години. Това се дължи на партньорството с местния бизнес и най-вече с фирмата Асарел-Медет, с която са реализирани много проекти, с публично-частно партньорство.

Ще спомена само по-значимите от тях. Това са Залата-трезор,  в която се съхранява Панагюрското златно съкровище, многофункционална спортна зала Арена-Асарел, новото бижу на община Панагюрище това е МБАЛ – Уни Хоспитал“.

Христо Калоянов, председател на Общински съвет –  Панагюрище

Ползите за общините от минните компании

През месец март т.г. БМГК представи Изследователски доклад „Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия на България“, изготвен от Фондация „Бауерзакс“ със съдействието на Индъстри Уоч България.

В него се посочва, че минните компании носят преки и косвени ползи като на националната икономика, така и регионите, в които минните компании оперират.

При анализ на средните брутни работни заплати в сектора във всеки един от седемте региона са по-високи отколкото средните брутни работни заплати както в самите региони, така и спрямо тези в съответните области и избрани региони за сравнение. Най-големи разлики в нивата на заплатите има в Община Панагюрище, където средните заплати в разглеждания сектор са 4 пъти по-високи отколкото тези в избрания регион за сравнение – Община Септември.

С изключение на регион Мадан – Рудозем, коефициентът на безработица във всеки един от другите шест региона е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение. В регионите Лъки, Панагюрище, Мездра и Мирково – Челопеч, този коефициент е по-нисък и спрямо коефициента на безработица на областно ниво.

С изключение на регион Ябланица, всички останали региони на фокус имат по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на коефициента си на заетост и коефициента на икономическа активност.
По налични данни за три от регионите – Лъки, Ябланица и Панагюрище, разходите направени от сектор „Добивна промишленост” за придобиване на ДМА и в трите региона съставляват над 40% от общо направените разходи за придобиване на ДМА за съответния регион.
Непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте региона, както и промяната в качеството на живот могат да се проследят и чрез достъпа до услуги в съответните региони.
С изключение на Община Раднево, за периода 2011-2015 г. броят медицински персонал в регионите на фокус отбелязва увеличение или се запазва постоянен. Във всеки един от избраните региони за сравнение се наблюдава спад на общия брой медицински персонал. Пет от разглежданите седем региона са с по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на индикатора „брой население на един лекар”. Във всеки един от седемте региона, нетния коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от този в съответния регион за сравнение.

В общините Раднево, Мездра, Мадан, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч, коефициента на записване в училище е по-висок и спрямо средния за страната. Във всеки един от седемте региона коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение, като в пет от седемте региона коефициента на напуснали системата на основното образование е по-нисък от този на областно ниво.

Неверните факти пречат на бизнес климата

В информацията преди събитието БМГК посочи, че разпространяването на неверни факти и дори на фалшиви новини води до натрупване на негативни внушения и откровени манипулации срещу добивната индустрия.

Канал на БМГК в YouTube

Първите три информационни видеа, с които се представят реалните факти за минерално-суровинната индустрия на България, ще бъдат качени в Канала на БМГК в YouTube. Неговото място тук: https://www.youtube.com/watch?v=3DAdsx_5DaI

Първото видео, посветено на две от историите на успешните партньорства между минни компании и общини – Чавдар и Панагюрище – вече е достъпно на посочения линк. През следващите седмици на определени периоди в канала ще се появят и видеата за технологичното обновление на бранша, както и за развитието на биоземеделие в минните общини.

Oborishte.bg

Сподели с приятели