По традиция на 2 септември пред паметната плоча на площад „20-ти април“ бе отбелязана 135-та годишнина от обявяването на Съединението в Панагюрище.

Тържествено беше издигнат българския трибагреник от кмета на община Панагюрище Никола Белишки.

Доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей-Панагюрище припомни основните моменти, свързани с обявяването на Съединението в Панагюрище.

„В новата политическа история на България Съединението е едно от първите значителни събития след Освобождението, което маркира нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване. Само седем години след Руско-турската война (1877-1878) българският народ прави първата решителна крачка за пълното си национално освобождение и обединение. Тази борба на българите е следствие от решенията на Великите сили взети през лятото на 1878 г. в Берлин, където те прекрояват картата на Балканите. Това изкуствено разделение на българските земи създава препятствия за тяхното нормално икономическо и политическо развитие. Борбата за пълното национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия народ.

Панагюрци не се примиряват с отредената им съдба. Те активно се включват в движението за обединение. Решенията на Берлинския конгрес са посрещнати с голямо негодувание и в Панагюрище, което попада в състава на изкуствено създадената област Източна Румелия. Населението от този край активно се включва в борбата срещу неправдите, наложени на български народ. На свиканото през пролетта на 1880 г. в Сливен събрание на представители от околиите в Източна Румелия, Панагюрска околия е представена от Искрьо Мачев. Това събрание изработва „Програма за действие”. За нейното изпълнение се създава Централен народен комитет.

В началото на 1885 г. общественото движение в Източна Румелия в подкрепа на българите в Македония постепенно се трансформира в движение за Съединение. Начело на него застава образуваният в Пловдив БТЦРК под ръководството на Захари Стоянов. На 15 февруари 1885 г. ЦК изпраща „писмо до известни лица с обществено и патриотично минало, с молба да съставят под клетва подобни комитети, които ще имат за цел освобождението на Македония и съединението на Източна Румелия със Северна България…” С получаването на писмото в Панагюрище се съставя комитет, в който влизат: Павел Шопов, Манчо Манев и Филип Щърбанов. Сведенията за комитетската дейност в Панагюрище са оскъдни. Постепенно начело на борбата излизат по-млади панагюрци, които оглавяват комитета. Това са Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Антон Оряшков. Техни сподвижници са: Стефан Щърбанов, Ильо Радивчев, Ганчо Перфанов, Стефан Станчев, Тодор Шопов и др.

За връзка с комитетите по Съединението в Пловдив и Панагюрище е определен Андрей Ляпчев.

На 2 септември 1885 г. местният комитет, без да чака нареждане от Централния комитет, взема решение за сваляне на румелийската власт и обявява Съединението. Знамето, символ на обединението, е издигнато в Панагюрище. Като предохранителна мярка се решава телеграфът да бъде прекъснат по време на акцията и да се възстанови по-късно, за да се разчуе из цялата страна. Историческата акция, която започва от Панагюрище е сериозно замислено дело на зрели и решителни хора, което се доказва и от изпращането на един кавалерийски отряд и две роти войска за справяне с бунта. Активно действащо лице в разразилите се събития е и околийският началник Димо Хаджигендов, образован и тактичен калоферец, уважаван от населението и член на училищното настоятелство в Панагюрище. На неговата съобразителност се дължи избягването на кръвопролитието в града ни. Тези събития заварват Захари Стоянов в Пазарджик. Той веднага изпраща съобщение, за да се напечата във в. „Борба”: „В Панагюрище, главният лагер на Бенковски, местото, дето изгърмеха най-напред черешовите топове, вчера на 2 т. м. се извикало: Долу Румелия! Гърмежите на 40 пушки поздравили тези високопатриотични думи; арестували няколко души, народът затворил дюкяните си и отишъл да освободи затворените. Населението поздравлява Панагюрци… Камбаните бият! …Костите на Бенковски, на Волов, на Икономов и на други, тържествуват!”

Ехото от събитията в Панагюрище предизвиква раздвижване и в Пазарджик, Сливен, Ямбол, Копривщица, Чирпан и другаде.

От горните редове е видима решаващата роля на панагюрци по обявяването на Съединението. Този безспорен факт откриваме на страниците на в. „Самозащита” от 13 септември 1885 г.: „Панагюрище измени плана ни. Нямаше що да се чака. Централният комитет реши да се въстане на пети през нощта”.

Сблъсъкът между народа и полицията на румелийската власт в Панагюрище предизвиква вълната за обединение. Тя започва от столицата на Априлското въстание и бързо се разраства и унищожава изкуственото творение на Берлинския конгрес – Източна Румелия. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. Пловдив е под ръководството на революционните дейци.

На първо място, Съединението се разви като пряко продължение на националноосвободителните борби от времето на Възраждането. На второ място, Съединението успя, защото в този труден момент българският народ излъчи своите най-силни и най-способни водачи, които успешно го поведоха към нови победи.

Провъзгласяването на Съединението става без особени трудности, защото няма българин, който да е против това дело. Не случайно Иван Вазов пише за него: „…една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите“.

На днешния ден, 2 септември, преди 135 години Панагюрище изживя един от най-честитите си мигове.

Днес сме се събрали тук, на този площад, за да отдадем дължимото на героите от Съединението. Сега на нас ни е нужно едно ново единение в широкия морално-политически смисъл на думата, което е преди всичко път към нас самите, към преоткриването, към развитието и към отстояването на нашата национална идентичност в голямото многонационално, мултикултурно семейство на обединена Европа.
Да помним и тачим предводителите и творците на святото дело – Съединението! Да бъдем техни достойни следовници и продължители и в съвременния свят на нови предизвикателства!“, каза в словото си доц. Шопов.

На събитието присъстваха председателят на Общински съвет-Панагюрище Христо Калоянов, кметът на община Панагюрище Никола Белишки, заместник-кметът „Хуманитарни дейности“ Галина Матанова, директорът на Исторически музей-Панагюрище Атанас Шопов, общински съветници, граждани.

С минута мълчание и сведени глави присъстващите почетоха паметта на загиналите за свободата на България.

В знак на признателност към героите, дали живота си за свободата и обединението на нацията бяха поднесени венци и цветя на паметната плоча на историческия площад „20 април“.

След това в църквата „Св. Въведение Богородично“ беше отслужен благодарствен молебен от архиерейският наместник на Панагюрска духовна околия свещеноиконом Атанас Манолов. Той поздрави присъстващите с празника. „Бъдете щастливи, че сме надарени от Бога с живота, който водим, и се молете за живота, който следва. Когато сме заедно, ще успеем!“, каза отец Манолов.

Със свещ в ръка и благодарност в мислите си панагюрци се поклонихме пред подвига на дедите ни.

Още снимки от събитието може да видите на фейсбук страницата на Медиен център „Оборище”.

Oborishte.bg

Сподели с приятели