На 2 септември, пред паметната плоча на площад „20-ти април”, Панагюрище отбеляза тържествено 139-ата годишнина от политическата демонстрация в Панагюрище, поставила началото на Съединението на Княжество България с Източна Румелия .

Честването започна с ритуално издигане на националния флаг от кмета на община Панагюрище Желязко Гагов под звуците на химна на Република България в изпълнение на Духов оркестър „Делчо Радивчев”, при Народно читалище „Виделина – 1865“.

Тържествен молебен-водосвет, отслужи архиерейския наместник на Панагюрска духовна околия ставрофорен свещеноиконом Атанас Манолов и отец Антон.

Със свещ в ръка и благодарност в мислите си всички присъстващи се поклониха пред подвига на дедите ни.

Основни моменти от обединението на България и значимостта на бунта на панагюрци, който поставя началото на Съединението припомни Ирина Ботева– главен уредник в Исторически музей – Панагюрище.

„Трети март 1878 година – народът ликува: предварителният Санстефански мирен договор определя България в етническите й граници…

Юли 1878 г. решенията на Берлинския договор разделят българските територии на 5 части.

Разделение несправедливо, разделение трагично и както го определя френският историк Мале „паметник на егоизма, дело на завистта, на личната омраза, дело безнравствено и недостойно, защото далеч от това да осигури мира, той подготвя многобройни поводи за конфликти и войни в бъдеще.”

Народът не се примири. Революцинните традиции, жаждата да се доведе до край делото на националната революция и фактът, че Панагюрище, което даде толкова свидни жертви за свободата, но остана в пределите на Източна Румелия, предопределят участието на града в борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Много точни са думите на Тома Георгиев: „Какво стана обаче с мъченическата тази Тракия? Отделиха я от България! Част от нея оставиха под прякото владичество на султана, туриха я на топа в устието и извикаха: – Стой! Тия жертви не са достатъчни за извоюването на твоята свобода! Ти изново трябва да се разориш. Духовете на твоите погинали синове и дъщери се явяват да роптаят за твоето онеправдаване в Берлин.“

Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи съграждани и ученици,

Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България. За да се противопостави на многочислените турски войски, населението в Източна Румелия намира подходяща форма за противодействие – създаването на „Гимнастически стрелчески дружества”. „Сега по сичката страна, наречена Източна Румелия, па и в наше Панагюрище се обучава народът от 18 до 60 годишна възраст, т.е. как се стреля срещу неприятеля, под име „Гимнастически дружества”…”, пише свещеник Манчо Джуджев в писмото си от 16 януари 1879 г. до Райна Княгиня.

През пролетта на 1885 г. начело на движението за съединение в Панагюрище застават млади революционни дейци: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Събко Лулчов Милков – секретар и Антон Ненов Оряшков – касиер. „Събранията ни през деня и седенките вечер в бояджийницата на Антон Оряшков продължаваха без прекъсване с все по-голяма заинтересованост, още повече, че тайно някои талигаджии донасяха от Пловдив вестник „Борба”, който четяхме там скришом и поемахме като попивателни” пише Стефан Щърбанов.

Подготовката за борба и настроението за обявяване на съединение стигат своите критични точки през лятото. Разработва се конкретен план за въстание през септември същата година. В началото на месеца вълненията в Източна Румелия добиват широк размах. И докато главните дейци на БТЦРК, начело със Захари Стоянов, все още подготвят и агитират по градове и села, в Панагюрище на 2 септември 1885 г. тримата младежи Събко Милков, Андон Оряшков и Тодор Хаджикирилов издигат знамето, започват да гърмят с оръжието си и с възгласите „Долу Румелия!” „Да живее съединението!” провъзгласяват така дълго чаканото обединение. Тримата са арестувани, но под звъна на камбаните пред църквата „Света Богородица” се събират близо 2000 човека и под техния натиск младежите са освободени, заедно със знамето и оръжието им.

„…Определен ден за повдигане на революцията беше назначено разстоянието 15-20 септември… Никъде приготовленията не бяха зели още остра форма. Панагюрище измени планът ни… Вечеряхме вече в Пазарджик, когато един телеграфист /дал Господ верни хора/ с запенени уста отвори вратата. „Бунт в Панагюрище!” извика той…

Нямаше вече що да се чака. Комитета реши да се въстане на 5-й през нощта…” пише летописецът Захари Стоянов

Не са минали и 10 години от онзи 20 априлий на 1876 г., когато Бенковски извика „Бунт! На оръжие!“. Панагюрище отново е начело.

На 4 септември 1885 г. вестник „Борба” излиза с възторжените слова на Захари Стоянов на първа страница: „…В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото, където изгърмяха най-напред черешовите топчета, вчера на 2-ри того се е извикало долу Румелия! … Живейте панагюрци. Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на други тържествуват.”

Само няколко дни по-късно на 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението – една власт, една държава заедно с Българското Княжество под скиптъра на княз Александър І Батенберг.

Преди 139 години дейците на Съединението и обединеният народ ни дадоха пример как, въпреки позициите на Великите сили, се отстояват националната кауза и националния идеал. А днес децата, които участваха в кампанията „Бъдеще за миналото“ и рисуваха портретите на българските герои, ни показаха как се пази паметта на нашите славни деди.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България е чисто национално, българско дело. Знаменателни са думите на летописеца на национално-освободителното ни движение Захари Стоянов: „Ние искахме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6-тий септемврий… Убийство щеше да бъде за бъдещето на България, ако това съединение го направеше чужда сила, без народното участие. Нека бъде половинка, нека бъде чейрече, но нека си бъде наше…”

Съединението е събитие, което се превърна в национална символика и ни помага да се вгледаме в миналото си и да потърсим отправни точки за днешния и утрешния ден.

Нека делото на Съединението пребъде! Нека вдъхновява сегашните и бъдещите поколения да следват светлия пример!“, каза в словото си Ботева.

С едноминутно мълчание и поклон, поднасяне на цветя панагюрци отдадоха почит на героите, дали живота си за свободата и обединението на нацията.

Тържествен залп, даден от членовете на Клуб „Традиция“ ознаменува празничното събитие.

Вижте пълен запис от събитието.

Oborishte.bg

Сподели с приятели