2 юни – ден за скръб и преклонение, но и ден за национална гордост с подвига на предците ни. С тържествена програма и полагане на венци и цветя Община Панагюрище отдаде почит към паметта на големия поет-революционер Христо Ботев и на всички герои, дали живота си за свободата и независимостта на България.

Ирина Ботева, главен уредник в Исторически музей – Панагюрище припомни исторически факти от славната Априлска епопея от 1876 година до героичната гибел на Ботев на връх Околчица.

„Априлското въстание от 1876 година е върховна проява на българската национална революция, най-яркия израз на въжделението на народа за възстановяване на българската държавност и свободно утвърждаване на българската нация чрез отхвърляне на политическото безправие и феодален анахронизъм, и приобщаване към модерния свят.

Въстанието бе логичен завършек на десетилетните борби за независима българска църква, национално просвещение, държавна самостоятелност. От искрата на Паисиевата история лумва пламъка на борбата, разгарян от идеите на Раковски, Левски, Ботев, Каравелов.

През есента на 1875 година в крайдунавският град Гюргево се събират шепа български революционери, разочаровани от досегашното състояние на освободителното дело и готови на конкретни и незабавни действия за подготовка на масово народно въстание през пролетта на 1876 година. Те са хора с пламенни души, кипящи от енергия, жадуващи свободата на своето Отечество и готови да сложат главите си за народното дело.

На тях им предстои да изпълнят патриотичния си дълг: да минат заледения Дунав в мрак и виелици, да се отправят към своите революционни окръжия и с помощта на верни поддръжници да повдигнат духа на народа, да разрушат стената на търпението, да изправят роба, който да застане гърди в гърди срещу петвековния си господар. И гордо да заяви: „О, българино! Докажи, че живееш и ти, покажи как знаеш да цениш скъпата свобода…От днес в името на българския народ, ние обявяваме пред целия свят, че желаем: или свобода или смърт на сичкото население…”

Днес – те са 15-тина души, утре – ще бъдат стотици, а пролетта под знамената ще бъдат хиляди.

Историческата съдба отрежда на Панагюрище да бъде център на борбата в IV революционен окръг. Както пише летописецът градът се превръща в „кратера на димящия се вулкан”. Мало и голямо, бедни и богати се включват в подготовката на въстанието. Дори най-скептичните души са завладяни от идеята.

Идва съдбовния миг – 20 април 1876 г. Тутевата къща.

Кървавото писмо минава от ръце в ръце на треперещите от вълнение апостоли, докато Бенковски със сетни сили прочита „Ако, вие братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище”.

От Панагюрище към селищата на IV революционен окръг политат куриери, които разнасят огнената Прокламация към българския народ.

Въпреки героизма и саможертвата на въстаниците от селищата, въстанали срещу петвековното владичество, те падат едно след друго под ятагана на башибозука и дулата на аскера.

Десет дни се радват панагюрци на свободата – десет велики български дни, а след това с оръжие в ръка доказват, че са достойни за нея. Удивява ни онова мъжество и готовност за саможертва, каквито народите в малко моменти познават.

Клисура е първа съсипана пред жертвения олтар на свободата. Еледжик пада под ударите на черкези, башибозуци и войска – още един епизод в епичната драма. Ехтят думите на Васил Петлешков „Сам съм, други няма! Аз ще умра, но и вашето царство няма да живее дълго!“

„На колене, любезни читатели, долу шапките! Напреде ни е Батак със своите развалини.” Думи, изтръгнати от душата на летописеца, които ще будят преклонение докато е българско.

Може ли българската революционна емиграция, която години наред подхранва освободителните стремежи на българския народ, през огнените дни на април и май 1876-та да остане безучастна към величавото дело. Легенди вече се носят за братята българи, които се сражават в Тракия и Средногорието, и отсам Балкана. На помощ, на помощ – зове ги Отечеството. Стяга се чета с войвода Христо Ботев – тази пламенна натура, възвишената поетична душа, жадуваща битки за Отечеството.

205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си. … Призори на 20 май четата достига върховете КамАрата, КупЕна и Околчица, където се разгъва за бой с многократно превъзхождащия я враг. През целия ден кипи неравна битка. Четниците са несломими.

Привечер тръбите свирят отбой. Войводата събира ръководството, за да обсъди положението. Прикрит зад скалата, той се изправя да огледа позициите на четата. И идва коварният изстрел, безпогрешен и точен. Войводата пада в ръцете на другарите си.

Ударът е непоправим. Към драмата, развила се от двете страни на Балкана, се прибавя още един героичен епизод. И славна страница в Априлската епопея. Това е Епилогът, обезсмъртил героичния подвиг, превърнал се в апотеоз на народната саможертва пред олтара на Свободата.

Днес, 2 юни, в 12 часа ще спрем и ще сведем глави пред подвига на Христо Ботев, ще отдадем почит на онези, които загинаха за нашата свобода и независимост. 2 юни е датата на нашата скръб и преклонение, но и датата на нашата гордост с подвига на предците ни.“, каза в словото си Ботева.

В празничната програма пред Вечния огън на Мемориален комплекс „Априлци“ взеха участие: Алина Айрушева, Доника Николова, Стойко Шопов, Красимира Гърбакова, Петя Феркова и Стивани Джунова от Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище – Творческо студио, с ръководител Екатерина Филипова и състав Камерна музика с ръководители Пепа Филина и Нона Немигенчева.

Точно в 12:00 часа сиренен вой прикова всички за минута мълчание и поклон.

В знак на преклонение и признателност бяха поднесени венци и цветя от ръководството на Община Панагюрище, общинското ръководство на БСП, Военно окръжие-Пазарджик, Исторически музей – Панагюрище, ОУ „20 април“, ОУ „Проф. Марин Дринов“, СУ „Нешо Бончев“, Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм, Център за подкрепа за личностно развитие – Панагюрище, Ротари клуб- Панагюрище, признателни граждани.

„ 2 юни е ден за равносметка. Ден, в който да се запитаме: достойни ли сме за подвига на героите – Георги Раковски, четниците на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Филип Тотю, Васил Левски, Христо Ботев и техните съратници, въстаниците на Априлското въстание, опълченците от епопеята на Шипка, воините, дали живота си по бойните полета на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Нека живеем и работим така, че да бъдем достойни за саможертвата на загиналите за свободата и независимостта на свидната ни – свободна, независима и демократична България“– призова в заключение историкът Ирина Ботева.

Още снимки от събитието може да видите на фейсбук страницата на Медиен център „Оборище“.

Oborishte.bg

Сподели с приятели