109 години от провъзгласяването на Независимостта на България бе отбелязана тържествено в Панагюрище.

Празничната програма започна с ритуал по издигане на националното знаме на Република България на площад „20-ти април“ от кмета на община Панагюрище Никола Белишки, под звуците на химна на Република България.

Поднесени бяха цветя пред паметниците на Георги Бенковски и паметната плоча на Съединението.

Честването продължи със шествие до площад „Цар Освободител”, водено от Духов оркестър „Делчо Радивчев“ при Народно читалище „Виделина-1865“, в което се включиха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, общински съветници, членове на Регионален клуб „Традиция“, ученици и учители, представители на институции, обществени организации и граждани.

Пред паметника на загиналите във войните за национално обединение на България на площад „Цар Освободител“ бе отслужен благодарствен молебен от Негово Всеблагоговейнство Стоян Манолов.

Историческите събития преди 109 години припомни Ирина Ботева, главен уредник в Исторически музей – Панагюрище.

„Преди 109 години на паметния 22 септември 1908 година, в историческата църква „Свети четиридесет мъченици” в Търново, Княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване Независимостта на България.

Пет века продължава борбата на народа ни против турския поробител. Тя започва с ранните въстания, преминава през хайдутството и четничеството и има своя апотеоз в славното Априлско въстание от 1876 година и последвалата Руско-турска война от 1877-1878 година.

Само три месеца след решенията в Сан Стефано, клаузите на Берлинския  договор разпокъсват България и предопределят съдбата на българите.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година, в началото на ХХ-ти век основен въпрос за българските политици и българския народ става обявяването на Независимостта на страната. Акт, който е необходим на България, за да участва като равностоен партньор в европейската политика. Акт, който ще бъде втората крачка към обезсилване клаузите на Берлинския договор.

Към края на първото десетилетие на ХХ-ти век се очертават благоприятни международни условия за обявяването на Независимостта. България е най-бързо проспериращата балканска държава – икономическото чудо на Балканите, а васалитетът й напълно фиктивен.

Xодът на събитията в края на лятото на 1908 година се преценява от Княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов като благоприятен за българската кауза – признаване на България за Независима държава.

На 22 септември 1908 година на хълма Царевец в старопрестолната столица Търново, пред църквата на българските царе „Свети четиридесет мъченици”, след тържествен молебен Княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на Независимостта:

„ … Българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея … държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи…

… Въодушевен от това свято дело, и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния, провъзгласявам Съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство…“

Цяла България посреща с ентусиазъм и радост тази вест. Вече окончателно е отхвърлена зависимостта от османската империя.

Обявяването на Независимостта – един велик, епохален и от историческо значение акт, представлява финална точка в борбата на българския народ срещу решенията на несправедливия Берлински договор. България става национално самостойна и равноправна държава.

Въпреки последвалите национални катастрофи и драматични политически поврати, България се възправя способна да посрещне предизвикателствата на времето и ние вярваме в нейното бъдеще.

Сега на нас ни е необходим пример. Примерът, който е преди всичко обръщение към нас самите, към преоткриването, към развитието и към отстояването на нашата национална идентичност в голямото многонационално семейство на обединена Европа. Пример, който  повдига  достойнството на народа ни и стимулира националното ни самочувствие. Този пример е отговорност и дълг към предците и завещание към нашите наследници.

Честит празник! Честит Ден на Независимостта!“, каза в слово си историкът Ирина Ботева.

С едноминутно мълчание и свеждане на глава бе почетена паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

В знак на признателност и преклонение пред подвига на героите бяха поднесени венци и цветя на паметника на загиналите във войните за национално обединение на България.

Тържественото отбелязване на 109 години от обявяването на Независимостта на България продължи с празнична програма на ПТФС „Тангра“, село Попинци с ръководител и хореограф Мария Терзийска.

Oborishte.bg

Сподели с приятели