Месец март стартира с поезия и откровеност. Първото събитие от културния календар на Община Панагюрище за новия месец ще е представяне на дебютната стихосбирка „Сюжети“ от  младата поетеса Любомира Видева /Любел Дякоf/. Поетичната вечер ще се състои в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ в Панагюрище от 17.30 часа.

Eто какво сподели поетеса малко преди срещата си с панагюрската публика:

-Откъде идва любовта ви към писането?

От много малка започнах да пиша афоризми и есета. В гимназията се появи любовта ми към поезията. Писането минава през любовта към четенето и болката. Дори като дете, темите в творчеството ми бяха мрачни, екзистенциални, на едно дете, което търси смисъла на живота. Това е път, който не избираш сам, просто пишеш, думите текат в теб и химикалката е твоето оръжие срещу страданието.

– „Сюжети“ е дебютната ви стихосбирка. Дълго време се криехте зад псевдонима си Любел Дякоf и споделяхте стиховете си само в социалните мрежи. Какво ви накара да разкриете не само своята самоличност, но и душата си? 

Излизането извън параметрите на социалните мрежи си е естествено продължение и устрем на всеки автор, който мечтае да издаде своя стихосбирка. Социалните мрежи са чудесен канал за разпространение, досег с повече читатели, но чувството да четеш на сцената, вълнението, страхът, това е незаменимо.

Вярвам, че хората на изкуството трябва да разкриват душата си, иначе бих изглеждала като женкар в някой бар, който говори на мадамите клишета и фрази, които искат да чуят. Няма да е истинско, а изкуството трябва да е лично.  Една голяма част от поезията ми е преживяна, на друга част съм била свидетел, от друга се страхувам да не ми се случи, или  желая да ми се случи.

-Какво послание искате да отправите чрез творчеството си? 

Когато болката се споделя, тя намалява. От една страна като бъде написана ,и от друга, като бъде прочетена и съпреживяна.  В страданието си често се чувстваме самотни, неразбрани , искам чрез поезията си да окажа подкрепа и разбиране.  “И аз съм минала през това”, няма страшно, ще отмине.

–Какво бихте посъветвала тези, които нямат смелостта да покажат собственото си творчество? 

За мен е много важно младите талантливи хора от всяка сфера на изкуството да не се боят от себеизява, от критика, откази, отхвърляне и да имат търпението да следват пътя си. За жалост нашето поколение иска бързия успех, мигновените резултати, парите, славата, но често ,за да получиш всички тези неща трябва да преминеш през депресии, самокритика, вътрешни противоречия и отхвърляне . Но цената да сбъднеш мечтата си с талант и упоритост винаги си заслужава.
По-страшно от това да покажеш творчеството си е, то да седи непрочетено и скрито.  Изкуството има нужда да бъде споделяно.

-Какво ви предстои оттук нататък? 

В последните месеци животът и светогледът ми се преобърнаха, за това не си правя планове вече. Продължавам да пиша, когато имам вдъхновение. Имам интересни идеи за проекти и събития, които ще публикувам в страницата ми-Любел Дякоf и в сайта. Април месец ще участвам в конкурса “Южна Пролет” за дебютна стихосбирка. Скоро се очаква да излезе книгата “Антология на НАСП”, с издателство “Библиотека България”. Ще участвам с някои мои стихотворения и съм много щастлива, тъй като на тях дължа първите си плахи стъпки на сцената, както и възможността да се запозная с прекрасни и  талантливи автори и редактори.

-Споделете ни любим свой стих и ( кога започна желанието/потребността да пишете?)

Построих си къща
на Терминал 2,
за да виждам
по-често
приятелите си.

Тапетите ѝ са облепени
със самолетни билети.
Завесите – зашити 
пощенски марки.
Подът – от картички, 
шкафовете – куфари.
Душата ми е тъжен пътник,
идващ ви на гости.
Сърцето ми прави 
отчаян полет.

Две ръце се протягат,
но в едната винаги има билет.
Построих я, за да страдам
по-малко часове.

Трудно се живее на Терминал 2.

Този стих е скъп за мен, защото не можех да го напиша няколко месеца, поради болезнената тема, защото го свързвам с много близки хора и има много истории по него след написването му. Колкото и пъти да го чета, го чета с голяма болка и носталгия, особено на представянето на книгата в Пловдив, когато повечето ми близки приятели не бяха там, а в Чужбина.  Трудно се живее на Терминал 2.

-Няколко думички към панагюрската публика, която ви очаква в началото на март?

Нямам търпение да се срещнем и запознаем  на 1-ви март. Изключително много се вълнувам, много харесвам Панагюрище, хората там са много сърдечни и топли, така че съм сигурна, че ще бъде незабравим спомен.  Очаквам ви!

Oborishte.bg

Сподели с приятели