Почитаме паметта на Св. Евтимий – патриарх Търновски

На 20 януари почитаме паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски – един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Той e авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Св. Евтимий е роден около 1320-1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език. Славата на Св. Евтимий като строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“. Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn