Почитаме Райна Княгиня – една велика и храбра българка!

„А паша я пита, пита и разпитва
 Райна Поп Георгиева:
-Кой уши байряка, кой му тури знака –
„Смърт или свобода”?
-Аз ще ти кажа, – Райна отговаря
на пашата, –
Аз уших байряка, аз му турих знака –
„Смърт или свобода”
(народна песен)

Днес, 18 януари, се навършват 165 години от рождението на бележитата панагюрка Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня. Името на Райна Княгиня е легенда за българите. По традиция Панагюрище ще отдаде почит на своята Княгиня с преклонение и поднасяне на цветя.  Учителка по професия, революционерка по душа и акушерка по призвание – това са само част от качествата и уменията на знаменитата българка. Тя не само е една от нашите възрожденски будители, но и участница в Априлското въстание. Райна Попгеоргиева не само ушива знамето на Четвърти революционен окръг, но е и първият знаменосец, редом рамо до рамо с великия Георги Бенковски.  Когато Бенковски й предлага да ушие българското знаме, тя е само на 20 години и работи като главна учителка в девическото училище в Панагюрище. Ето как Райна описва шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Когато турският аскер и башибозукът превземат Панагюрище нейния баща и тя са едни от първите жертви на озверелите поробители. Нейните съвременници, съгражданите й и въстаналия народ я зоват българска княгиня. Тя става символ на българската свобода още в първите часове на въстанието.  След въстанието е подложена на множество изпитания и страдания. За  подвига и трагедията на Райна Княгиня светът първи научава от репортажите на американския журналист и кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз“ Дж. Макгахан (1844-1878), който отразил в кореспонденциите си турските жестокости над въстаналото българско население през Априлското въстание. А американският президент, Държавният департамент и Сената са информирани за турските жестокости и варварщини от двата доклада на дипломата Юджийн Скайлер (1840-1890), който по това време е американски легационен секретар и генерал консул в Цариград. Скайлер преминал първи, заедно с Макгахан през опожарената земя, за да анкетира турските зверства в България след Априлското въстание.

Райна Княгиня ушива три нови знамена за честването на 25-годишнината от Априлското въстание, които са копия на оригиналното. Запазени са само две от тях във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище. Третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Райна написва своята „Автобиография”, която излиза първо на руски език, а през 1934 г. е преведена на български. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове и една осиновена дъщеря. След смъртта на мъжа й Райна акушира безплатно на бедни жени и  с помощта на дипломати и хора с възможности успява да издейства построяването на Майчин дом в София.

На въпроса „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?” Райна отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!”.

Да помним подвига на Райна Княгиня!

Oborishte.bg

 

 

 

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn