Предстои да отбележим деня, посветен на борбата с тормоза в училище

Както всяка година, в последната сряда на февруари ще се отбележи деня, посветен на борбата с тормоза в училище, известен като Ден на розовата фланелка. МКБППМН организира кампания по този повод. За повече информация можете да се свържете със секретаря на комисията психолога Евгения Загорска на телефон 0884310751.

АКО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е ОБЕКТ НА ТОРМОЗ

Стъпка 1: Говорете с детето

Подробно говорете върху всеки аспект на проблема! За децата е трудно да признаят пред родителите си, че са тормозени и е нужно време да ви разкажат подробностите. През цялото време на разговорите показвайте на детето си, че темата е важна и че го слушате внимателно. Не бързайте да коментирате и да давате собственото си мнение и оценки. Кажете му, че изцяло го подкрепяте, че се радвате и се гордеете, че е споделило, и че е много смело от негова страна да говорите на тази тема. Внимателно чуйте какво ви казва детето за тормоза. Питайте го кой и как го е тормозил, къде и кога се е случило това, колко често се е повтаряла ситуацията. Научете колкото се може повече за начина, по който е бил извършен тормозът, може ли Вашето дете да посочи и други деца, които са станали жертва на такова насилническо поведение.

Вярвайте му! Децата рядко лъжат, когато става дума за преживян от тях тормоз. Показвайте му, че го обичате и сте загрижени за това, което се случва с него.

Не го критикувайте! На Вашето дете му е достатъчно тежко от случилото се и ако човекът, от когото е потърсило помощ, започне да го критикува, това ще утежни още повече ситуацията.

Не обвинявайте детето си за това, което му се е случило! Не му казвайте “Ти какво правеше там?” или “Сам си си виновен!”. Много е важно жертвите на насилие да не живеят с убеждението, че те са предизвикали случилото се и че вината е тяхна. Не игнорирайте и не омаловажавайте проблема. В случаите на тормоз крайно неподходящи са изказвания от рода на “Това са детинщини”, “Малко сте се скарали, утре пак ще сте приятели”, “Преувеличаваш”, “Не е толкова страшно, не му обръщай внимание” и други подобни. Когато детето Ви потърси за помощ, може и да не знаете как да реагирате, какво да кажете и какво да направите. В такъв случай отделете време да помислите и да поразсъждавате над ситуацията, но не минавайте с “В училище всички се бият, сега и на теб ти се случи”.

Ако Вашето дете удари друго, това едва ли ще реши проблема, по-вероятно е или да си има неприятности с учители и директор, или ситуацията на насилие да се засили и влоши.

Покажете съпричастност! Кажете му, че тормозът е лошо нещо, че то не е виновно за него и че сте много доволни, че е имало смелостта да потърси помощта Ви. Питайте го според него, как би могла успешно да се реши тази ситуация. Кажете му, че ще обмислите какво да правите, след това споделете с него какво възнамерявате да предприемете.

Стъпка 2: Потърсете съдействие от училището

Не бързайте веднага да търсите контакт с родителите на насилниците. Тази реакция често е сред първите, но тя по-скоро утежнява положението, вместо да реши проблема. Отговорност на училището е да се проведат разговори с децата, които са извършили насилие и с родителите им. Няма смисъл да се втурвате в училище и да изисквате възмездие. Така няма да помогнете на никого. Някои родители предпочитат да не казват в училище, че детето им е било тормозено, но тормозът не може ефективно да бъде спрян без знанието и участието на учителите.

Първата ви задача е да говорите с класния ръководител и спокойно, ясно и разбираемо да обясните какво ви притеснява. Уговорете си среща, която да се проведе в училището. По време на разговора се старайте да контролирате емоциите си и да говорите по същество. Дайте изчерпателна информация за тормоза върху Вашето дете – кой, кога, къде и как го е тормозил. Мислете за доброто не само на Вашето дете, но и на другите ученици. Бъдете готови да си сътрудничите с училището за успешното решаване на проблема. Кажете на класния ръководител, какви са мерките, които очаквате да бъдат предприети, за да се осигури безопасност на Вашето дете в училище. Ако тормозът продължи, поискайте да се организира среща с родителите на детето, което извършва насилието, но непременно в присъствието на класния ръководител. Потърсете съдействие от училищния психолог (или педагогически съветник). Поискайте и той да присъства, ако решите да организирате среща с родителите на другото дете. Отделно обсъдете с него мерките и действията, които смятате да предприемете, особено ако не сте съвсем сигурни какво трябва да се прави и какво – не. Много деца, които тормозят другите, спират веднага, щом родителите им научат за тяхното поведение и постъпки. Ако тормозът се случва по пътя към или от училище, погрижете се детето да отива дотам и да се прибира в компанията на по-големи, добронамерени ученици, или вие го водете, докато не се приложат договорените мерки.

Проследете дали тормозът е спрял! Редовно разговаряйте с детето си и с класния ръководител. Ако тормозът продължи, отново поискайте среща.

Стъпка 3: Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза

Покажете на детето си, че му вярвате и го разбирате! Това е от изключителна важност, за да бъдат успешни съвместните ви усилия за спиране на тормоза. Каквото и да му кажете и да го посъветвате, думите ви ще тежат два пъти повече, ако детето ви чувства, че му имате доверие и че си давате сметка, какво преживява.

Дайте му съвет, как да се предпази от нападки. Например да не се хваща на груби подмятания, а да си казва «Това е техен проблем, не мой. », което ще съхрани самооценката му. Изработете заедно някаква стратегия за сигурност. Научете го как да търси помощ от възрастните, когато се чувства застрашено от насилие. Обсъдете към кого може да се обърне за помощ и заедно решете какво би трябвало да каже. Обяснете му, че да съобщи за тормоза не е нито клюкарене, нито издаване, нито предателство. Помогнете му да преодолее срама си, да бъде уверено, да отстоява себе си. Понякога е достатъчно едно дете просто да не покаже страх от нападателя си, за да го откаже от по-нататъшни нападки.

В никакъв случай не отивайте да се саморазправяте с децата, които са тормозили Вашето дете! НЕ го подтиквайте да отговаря на насилието с насилие (например с изрази като “Защо и ти не го удари?” или “Върни му го”).

Окуражавайте детето си! Не го карайте да си мисли, че е малко и слабо, а напротив – че е напълно способно да се противопостави и да се справи с тормоза. Стимулирайте детето си да установява контакти с добронамерени деца в класа. Класният ръководител може да Ви ориентира с кои ученици би могло да се сприятели Вашето дете, да прекарват заедно свободното си време или да се справят с общи задачи. Подкрепете детето си да установи тези приятелства, поканете приятелите му на гости у вас. Дори и само един добър приятел може да помогне да се подобри ситуацията, да се върне увереността и самочувствието на детето ви. Помогнете на детето си да се запознае с други деца и да създаде нови приятелства извън училище. Различната среда и пълноценните отношения с други негови връстници ще му помогнат да се чувства по-уверено в себе си, ще му покажат, че може да общува с други деца, без да става жертва на агресията им.

Давайте му поводи да се чувства ценно и важно, хвалете го, поощрявайте го, казвайте му неща като «Много добре се справяш с…», «Намери наистина много добро решение за…».

Помагайте на детето си да развие талантите си и творческите си заложби. Предложете му да посещава часове, занимания и спортове, които му харесват и му носят удовлетворение. Това ще му даде нови емоции, нова среда и нови познанства, ще го накара да повярва в себе си и в способностите си.

Покажете на вашето дете, че има сигурен и изпълнен с любов дом, който му осигурява физическа и емоционална защита. Опитайте се да не се ядосвате и да не се дразните; не убеждавайте детето, че това, което му се е случило, не е важно; не обвинявайте детето си или училището и не оставяйте детето да се справя само.

Склонни сме да приемем, че неблагоприятни последствия от тормоза има основно за жертвите. Последствията от тормоза обаче засягат всички участници в ситуацията на тормоз: и жертвата, и мъчителя, и помагащите или окуражаващите мъчителя, и пасивните странични наблюдатели.

Откъс от книжката на МКБППМН, написана от Евгения Загорска „Да противостоим на тормоза и деструктивното поведение при децата“

 

Oborishte.bg

Сподели с приятелиShare on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Pin on PinterestShare on LinkedIn