Инвестициите на минерално-суровинната индустрия за опазване на околната среда са устойчива величина през последните 5 години

Актуални данни и информация за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия на България бяха представени на редовното Общо събрание на Българската минно-геоложка камара, провело се в края на април в София. Те бяха представени от проф. д-р Лъчезар Цоцорков в качеството му на председател на БМГК (1991 – 2017).

Икономическо развитие на минерално-суровинната индустрия

Икономическото развитие на бранша следва умерен ръст съобразно принципите на устойчивото развитие. Регистрираните през периода показатели доказват, че минерално-суровинната индустрия има фокус за приоритетно оползотворяване на наличните природни ресурси. Това от своя страна стои в основата на социално-икономическото развитие на регионите, както е и сред белезите на конкурентоспособността на българската икономика и основа на всички други индустрии.

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2015 г. достига 112,54 млн. тона, което е повишение с 12% (или с 13,54 млн. тона) спрямо предходната година и е рекорд в историята на минното дело в България.

Повишение в добива се наблюдава при почти всички подотрасли. Изключение правят само подотрасъл „Добив на течни горива”: спадът при него е сериозен. Намаление с 11,4% се наблюдава и в подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“. Тук силно влияние оказва дъмпинговият внос, за който подотрасълът така и не се обедини да предложи проект за защитни мита.

Сериозно увеличение се наблюдава и при подотраслите „Добив на индустриални минерали” – с 24%, „Добив на инертни и строителни материали” с 17%, както „Добив на твърди горива” – с 13% и „Добив на метални полезни изкопаеми“ – с 4%. Радващо е увеличението при неметалните полезни изкопаеми, което вероятно е отражение на положителни тенденции и на други отрасли на икономиката, като строителството например, както и тенденции за намаляване на дела на незаконния добив.

През 2015 г. общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от отрасъла възлиза на близо 2,6 млрд. лв., което е с 8% увеличение в сравнение с предходната година.

Инвестициите в околна среда са приоритет

През последните години разходите в отрасъла за опазване на околната среда са в границите от 35 – 42 млн. лв. годишно. Това свидетелства за повишено внимание и грижи в сектора и по този въпрос.

Този показател включва разходите за придобиване на ДМА и НДМА с екологично предназначение, поддържане на ДМА, мероприятия за опазване и възстановяване на околната среда и разходи за административна дейност.

В структурата на разходите за опазване на околната среда на добивната промишленост през последните 5 години най-голям дял заемат разходите за отпадъчни води – 60%. Следват ги разходите за опазване на почвата и подпочвените води с дял от 28%. Разходите за отпадъци са с дял 7,5%. Останалите разходи като тези за отпадъци, въздух, шум, гори и др. заемат съвсем малък дял в структурата.

Безопасност и здраве при работа

Минерално-суровинният отрасъл е свързан със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него, въпреки сериозното техническо и технологично обновление през последните години на опасните и трудоемките процеси в индустрията.

Общият брой трудови злополуки през 2016 г., по оперативни данни на Националния осигурителен институт, е почти без промяна в сравнение с предходната година – 163 броя. Грижата за безопасността на работещите в тази сфера е приоритет на редица компании от бранша. Това означава инвестиране в най-съвременни технологии, спазване на строги процедури и обучение на персонала. В програмата на БМГК е през 2017 г. да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минно-спасителните служби. Осигурено е целево финансиране на правилниците по безопасност от членове на БМГК – „Асарел-Медет“ АД и „Каолин“ ЕАД.

Човешки ресурси

Броят на наетите лица в добивната индустрия през 2016 г., по предварителни данни на НСИ, е 22 342 души, което показва сериозен спад в сравнение с предходната 2015 г. Тогава в бранша на трудов договор са работили 24 617 души. Това намаление се дължи в сериозна степен на освобождаването на работещи в подотрасъл „Въгледобив“ поради фалита на „Мина Черно море“ и закриването на Рудник „Бабино“ на „Въгледобив Бобов дол“.

Като цяло, тенденцията по отношение на заетите в отрасъла по трудово-правни отношения през последните години показва траен спад, макар и с бавни темпове. Изключение прави само временния ръст през 2015 г. Независимо от това общо осигурените и работещи в отрасъла продължават да са около 30 000 души.

Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора, произведената продукция на един зает расте (с временен спад през 2013 и 2014 г.), а производителността на труда в сектора продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.

Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е била 16 527 лева, което е средно увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение, средната годишна работна заплата за страната е 11 534 лв., като сектор „Добивна промишленост“ е сред икономическите дейности с най-висока брутна работна заплата в България. Най-висока заплата отново получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъл „Добив на неметални материали и суровини“.

Корпоративна социална отговорност

Минерално-суровинната индустрия целенасочено се развива устойчиво. Данните и направените социални инвестиции показват, че българските минни компании-членове на БМГК осъзнават своята роля за развитието на националната икономика и на своите местни общности – оценяват своята специфична експертиза, полагат грижа за работните места, които създават и услугите, които предлагат.

Програмите им за отговорни инвестиции подобряват техните екологични и социални показатели и ги правят по-прозрачни. Ползите, които те очертават в проследяване на ефекта от социалните им програми, включват обществено признание, повишаване на конкурентните им предимства, увеличаване на лоялността на служителите и клиентите им, както и съзнателното управление на рисковете от стопанската им дейност. И още – водещите добивни компании подпомагат или пряко създават бизнес, различен от основния им, за да могат местните общности да имат алтернатива за времето, когато добивът ще приключи.

Основна роля в популяризирането на концепцията за корпоративна  отговорност играе и Българската минно-геоложка камара.

В подкрепа на усилията в областта на социалната отговорност, БМГК ежегодно от 2009 г. връчва награда за КСО инициативи на своите членове, което се осъществява в рамките на националното честване на Деня на миньора.

Досега носители на престижната награда са „Асарел-Медет” АД (през 2009, 2012, 2013, 2014 г. и 2016 г.), „Челопеч Майнинг” ЕАД (2010), „Холсим кариерни материали” АД (за 2011 г.) и „Марин Батуров” АД (за 2013 г.) и „Елаците Мед“ АД (2015 г.).

Отличените проекти и инициативи в периода 2014 – 2016 г. са:

• Кампанията „Подкрепа за родния край“ на „Асарел-Медет“ АД, която включва подкрепа за инициативите: Световно първенство по фойерверки и Международен фестивал за млади оперни изпълнители, подпомагане на даровити деца „Звезден клас“, помощ за деца от социално слаби семейства „Образование за всички“, реализация на проекта „Гордея се с труда на моите родители“ и на уникален модел за подкрепа на спорта в община Панагюрище;
• Кампанията „Отговорност към местните общности“ на „Елаците Мед“ включваща проектите: „Подобряване на местната инфраструктура и превенция при бедствия“, „Ябълка за здраве“ и „Култура и национална идентичност“;
• Проект „Възстановяване на медицински център в с. Минерални бани“ на „България Алфа“ АД;
• „Изграждане на многопрофилен медицински комплекс с високотехнологичен център за лъчелечение „Уни Хоспитал“ в гр. Панагюрище на „Асарел-Медет“ АД.

В две поредни години – 2015 и 2016 г. – БМГК чрез част от своите членове участва в благотворителното събитие на Фондация „За нашите деца“ – „Вечер на добродетелите“.

Oborishte.bg

Сподели с приятели